Търсене в сайта:


 

Безценна мъдрост

Същността на живота

Съвършенство означава да бъдеш в хармония със същността си. Първото нещо, което трябва да разберем е същността – същността на моята личност, т. е. моето естество, място и функция. Кой съм аз?

Така както личността не идентифицира себе си с ризата, която носи, тя не би трябвало да се идентифицира и с тялото, което носи.

По същия начин, както ние не приемаме или отхвърляме някого само заради вида на дрехите, които носи, не би трябвало да бъдем предубедени или прехласнати от другите само заради вида на телата, които носят. Трябва да знаем, че ние не сме нашите тела и поради това да не се отнасяме към другите според техните временни тела.

Може да смятаме, че сме привлечени от хубавото тяло на някоя жена, но всъщност искрата на живота е това, което ни привлича. Когато Мерилин Монро „умря“, когато жизнената сила напусна материалното тяло, тялото вече не беше привлекателно. Всичко, което остана от него беше купчина отблъскваща материя, захвърлена сред мръсотията. Тогава логично ли е да смятаме, че материалната енергия е изцяло привлекателна? Не. Жизнената сила или духът е привлекателният елемент. И ако съумеем да оценим колко привлекателна е духовната искра, логично ще стигнем до извода, че Върховната Душа трябва да е Изцяло Привлекателна.

Ние сме искра от жизнена сила. Ако се свържем с Резервоара на жизнена сила (Бог), ще бъдем удовлетворени.

Духовен напредък означава да достигна до осъзнаването, че аз съм слуга на Бог. Всичко и всеки Му принадлежи и съществува, за да е на Негово разположение.

Човек, който не може да хармонизира себе си с истинската си същност, се изпълва с гняв. Той непрекъснато се бунтува, опитвайки се да се противопостави, но Божиите закони са толкова мощни, че човекът не може да се изправи срещу тях.

Както децата постепенно научават, че светът не се върти около тях, така и ние научаваме за истинската си същност по подобен начин. Да израснем духовно означава да почувстваме същността на ситуацията и да хармонизираме себе си с тази същност. Същността е, че Бог притежава всичко и Той е Върховният Контролиращ, така, че е безполезно да се опитваме да действаме така, сякаш това сме ние.

Братство

Трябва да разбираме, че имаме общ Баща, така че трябва да изпитваме братски чувства един към друг. Защото, за да сме братство, ние трябва да имаме общ баща. Но бащата на моето тяло и бащата на твоето тяло са различни. Следователно не въз основа на телесната идентичност можем да изпитваме братски чувства един към друг. Едва, когато осъзнаем, че всеки от нас е духовна същност и всички сме деца на Върховния Баща – тогава ще бъдем способни да изпитваме истински братски чувства един към друг. Ще се обичаме един друг и ще работим заедно в хармония.

Ако развием духовна нагласа, ние ще приемем, че в същината си сме едно с другите, дори и да има външни различия между нас. Въпреки че тези тела имат толкова много различия, ние все пак сме братя в най-възвишения смисъл на думата.

Общото във всеки от нас сред другите неща е желанието за мир. Но това не е възможно, докато не осъзнаем факта, че всички сме равни. Ако не погледнем отвъд тялото, няма да видим нашата абсолютна еднаквост. Когато разберем, че всички ние сме вечни духовни същества – роднини и братя в най-истинския смисъл – тогава ще постигнем мир като личности, а също и като общество. Няма друг път за човешкото общество за постигане на мир.

Общество от хора, които виждат вечни живи същества, а не черни, бели, азиатци, американци, индуси, евреи и т. н., ще живее в мир и сътрудничество. Едно общество основано на признаване на общата ни идентичност като душа, ще бъде общество отличаващо се с единство, хармония и братска любов. То ще бъде общество напълно лишено от това, което е познато като расизъм и предразсъдъци.

Всички деления в обществото се основават на фалшива идентичност. Например черни срещу бели. Защо те си мислят, че са различни? Защото виждат единствено с материалните си очи. Те не схващат, че в черното или бяло тяло има живо същество, дете на Бог.

Нашият велик праотец и духовен учител Бхактивинод Тхакур веднъж изтъкна, „Стадният инстинкт“ е най-големият враг на човечеството.“ Нашите лоялност, любов, чувство за дълг са свързани с тези на „групата ни“. Вие възприемате всички от групата като ваши братя или роднини, поради това не ги мразите.

Най-добрата група, обаче е тази, която включва всеки от нас, всички живи същества, в която не чувствате, че някой е извън вашата група. Това е истинско братство.

Щастие

Присъщо на цялостния, щастлив човек е винаги да дава. Неговата чаша е препълнена. Ако човек чувства, че има достатъчно, тогава той може да раздава на другите.

Ние сме духовни същества и се нуждаем от духовна храна. Ако една птица в клетка не е сита, защото се грижим единствено за клетката, то птицата ще умре. По същия начин, ако просто се грижим добре за тялото, без да знаем, че отвътре сме духовни същества, то ние ще бъдем непрестанно гладни. Трябва да сме свързани с Върховната Душа, за да сме истински щастливи и осъществени. Вероятно ще е трудно за материалиста да го разбере, но е вярно, че докато сме загрижени за собственото си щастие, ние няма да бъдем щастливи. По-скоро, посвещавайки се на удоволствието на Бог, ние автоматично ще изпитаме щастие и удовлетворение.

Материалистът винаги смята, че ще изгуби ако се грижи за другиго вместо за себе си, но всъщност той ще изпита безкрайно щастие в щастието на Бог и на другите живи същества.

В основата на намирането на щастие в радостта или удоволствието на Бог стои любовта. Ако обичаме някого, ние естествено сме щастливи, когато той е щастлив. Когато сме щастливи в Щастието на Върховното Същество, именно тази радост е истинската радост на душата.

Любов

Ако вече сме удовлетворени или дори повече от това – нашата грижа не е за собственото ни удовлетворение, а за удовлетворението на Бог – предложенията за сетивна наслада нямат никакъв ефект върху нас.

Обичайки Бог, ние ще бъдем защитени от алчност и всякакви егоцентрични подбуди.

Ако обичаме Бог, нашата любов ще се разпространи до другите, защото всеки от нас е неразделна част от Него. Ние ще обичаме другите и ще искаме те да са щастливи. Няма да гледаме на света или на другите живи същества като на нещо предназначено за наша експлоатация. Трябва да се опитваме да избягваме всичко, което ни държи в плен на този експлоататорски манталитет, но в края на краищата, любовта към Бог е единствената истинска защита. В любовта е съсредоточено всичко.

Да станеш религиозен човек не означава Аз съм индуист, аз съм християнин, аз се присъединих към тази общност, аз се присъединих към онази общност“, а означава да преоткриеш това, което винаги е било тук – нашата лична, вечна, изпълнена с любов връзка с Бог – отвъд всякакво сектантство и фанатизъм.

Религия означава любов към Бог. Ако обичаме Бог, ние ще обичаме също и другите. Ще уважаваме другите като деца на Бог. Ще им дадем възможност да вземат собствено решение да служат или не на Бог. Ние можем да опитаме да ги вдъхновим или направляваме. И ако те искат да следват този път, това е тяхна свободна воля. Истински религиозният човек уважава свободната воля на другите.

Измамен прогрес

Ако човекът не познава истинската си идентичност като дух, той ще вижда целта на живота в материалната наслада. За да я достигне, той ще се стреми към материален напредък. Не след дълго тази амбиция ще намалее, защото човекът ще усети празнотата на всичко това. Тогава той ще изгуби целта на съществуването си. Много млади хора израснали в охолство чувстват, че нямат цел от началото на живота си.

Личността претърпява разочарование опитвайки се да се осъществи чрез материалните неща, а после се опитва да забрави това разочарование чрез по-нататъшни сетивни дейности. Така ние развиваме един безкраен сляп стремеж към икономически напредък. Винаги има желание за още. Съвършенството става относително. То не се базира на действителна нужда, а на въображаема. Мислим, че имаме нужда от нова кола, за да сме щастливи, но щом я получим, наша цел става нещо друго. Прогресът не трябва да се измерва според количеството, което сме консумирали или сме в състояние да консумираме, а според степента на удовлетворение.

Истински прогрес

Всички симптоми на социално неудовлетворение и упадък показват, че ние не знаем къде да намерим истинското щастие. Ние вървим назад. Истински прогрес означава общество, което подпомага своите членове с цел да постигнат по-голямо осмисляне на връзката си с Бог. Това означава общество, което е в хармония с Божиите закони, в което ние искаме да живеем според желанията на Бог, а не да оспорваме Неговата власт. Ако сме щастливи като личности и като общество и работим заедно за Неговото удоволствие, това е истински прогрес.

Псевдообразование

Вместо да преподават на учениците науката за душата наред със знанията за света, хората пренебрегват тази наука и така създават поколения от материалисти, вечно жадни за икономическо развитие (работа, пари и т. н.). Онези, които са духовно или философски ориентирани, не проявяват интерес към преподаваните дисциплини и се насочват към непопулярни общности. По-малко интелектуалните или ориентирани към физическия труд ученици са принудени да посещават часове по поезия, а от онези, които са поетически ориентирани, се изисква да се потят в металургични цехове. Това създава момчета за всичко и специалисти по нищо, а всички те нямат никакви познания за това кои са и каква е целта на живота.

Двойка – оценката, която хвърля учениците в страшен смут. Провал! Учители, управляващи, родители и учебници казват на ученика директно или индиректно: „Ако не се дипломираш, си обречен на живот в мизерия (ад), защото няма да си материално преуспял. Но ако упорстваш и се жертваш, ще береш плодовете на икономическия успех (рай). Насажданата в училище представа за успех се свежда до материалния просперитет. И наистина, учениците изпитват огромен страх от този ад – света, в който личността не може да се чувства пълноценна. Провалът в училище се отъждествява с провал в икономическото развитие и провал в живота.

Истинско образование

Хората искат да са свободни и удовлетворени материално и духовно. Те са уморени от безсмислени материалистични образователни системи, които са просто фабрики напомпващи безмозъчни консуматори и работници с още по-силен материализъм. Хората са се изморили да бъдат използвани от политиците, които са начело на това безсърдечно общество.

Хората по света не са толкова неразумни, че да не разберат философията на Бог. Хората имат невероятна нужда от любов, от някого, в когото да вярват, от удовлетворение и спокойствие. Само личности, които са действително загрижени за вътрешните и външни потребности на хората могат да ги изведат към щастието. Такива лидери не се създават в училищата, нито в офиса, нито могат да бъдат срещнати някъде в материалистичното общество.

Най-добра образователна система е тази, която дава на учениците най-съвършената, всеобхватна информация и средства за възприемане на знанието. Докато образователната система на материалистите дава знания предимно за материалната енергия, теистичната система дава знания както за материалната, така и за духовната енергия. Съществена за теистичната система е средата, която истински подтиква към размисъл.

Свободата на избора прави необходимо пълното познаване на този избор. Образователната система на спиритуалистите дава знания за материята и духа. Само ако ученикът има познания и за двете, може да реши на кое от тях да отреди водещо място в живота си. Ако ученикът не познава природата и на двете, как може да реши на кое от тях да се посвети? Пренебрегвайки науката за душата за сметка на материалистичната наука, образователната система на материалистите действително ограничава ученика до култа към материята.

Спиритуалистите изпращат децата си на училище, за да научат, че:

·         има две енергии – материална и духовна;

·         човекът не е грубото или финото материално тяло, а душата или жизнената сила вътре в тялото;

·         щастие може да бъде постигнато чрез единение с Върховната Душа;

·         духовната реализация е целта на живота;

·         поддържането на тялото в добра форма е необходим момент от постигането на духовна реализация; така както и икономическото развитие е необходимо.

Следователно училището е предназначено да осигури знания, както от духовната наука, така и от материалистичната, и по този начин да помага на човека в търсенето на духовна реализация и материално благополучие едновременно.

Икономическото и духовното благополучие могат и трябва да вървят ръка за ръка. Спиритуалистът не е против материалния просперитет или развитие, но го вижда в правилния контекст. Той не е против което и да е познание, което може да доведе до икономическо развитие, но и не вярва, че подобен материален просперитет ще донесе пълно удовлетворение на хората. Ето защо, той предлага науката за душата на работещите в сферата на образованието с покорна, но настойчива молба да я включат в учебните си програми.

Алчност

Да заработваме повече, отколкото в действителност се нуждаем е загуба на време и енергия. Не можем да вземем това тяло със себе си след смъртта, какво остава за всички неща свързани с него.

Поддръжката на тялото е много проста, но трябва да внимаваме да не се увлечем в ненужна консумация или в нещо свързано с нея, ламтейки за повече пари, отколкото всъщност имаме нужда, за да поддържаме тялото си в добра форма.

Тютюнопушенето е идеален пример за ненужна консумация. Просто запалваш цигара! Хората мислят, че без цигарите ще умрат, но тази представа за живота е всъщност смърт. Те смятат, че печелят, но губят. Изразходват цялата си енергия, работейки и жертвайки се да спечелят нещо, което е загуба. Работят много, за да спечелят пари и да си купят нещо, което ги разболява и отвежда в болниците, източвайки още повече банковите им сметки.

Погрешно смятайки, че са само тела, всички говорят за „хубав живот“ и са мотивирани да работят упорито за по-висок жизнен стандарт. Прието е да се смята, че колкото по-голяма е консумацията, толкова по-хубав ще е животът. Но ние виждаме, че дори милионерът работи упорито за следващия си милион. Той не е доволен и му се струва, че не живее достатъчно добре. С настървение трупа още и още. Независимо дали сме богати или бедни, този ламтеж съществува, заради мисълта, че се нуждаем от определени неща и се нуждаем от още.

Да живеем просто

Ако разбираме разликата между тялото и душата, то тогава както не пропускаме да снабдим физическото си тяло с храна, така и не се заблуждаваме, че вътрешната ни потребност или празнота могат да бъдат удовлетворени посредством безкрайна материална консумация.

С цел да не консумираме излишно, трябва да направим разлика между тялото и себе си. Вие не сте материалното си тяло. Вие сте живото същество вътре в тялото. Тялото има своите потребности и вие имате вашите вътрешни духовни потребности.

Духовният копнеж на душата, когато е насочен към материалния свят, е познат като страст. Страстта прави хората алчни за повече, отколкото наистина им е нужно. Хората казват: „Алчността е лоша.“ Но никой не знае истинската причина за алчността. Алчността не е лоша, защото тя е просто грешно насоченото желание на душата за Бог. Нашият копнеж за принадлежност, единство, сигурност, осъществяване се насочва към материята, защото се отъждествяваме с нашите материални тела.

Ако насочим вътрешния си стремеж към вечната духовна сфера, няма да станем алчни за ненужни неща. Удовлетворени да служим на Бог, ние се учим как да живеем просто. Отсега нататък ще се простираме според чергата си и няма да трупаме вещи, които не са ни необходими и които дори не ни правят щастливи.

Липса на заинтересованост

Повечето хора не се интересуват от проблемите, които създаваме на Земята. Цялото ни отношение към тази планета е консуматорско. Всеки мисли, че може да вземе, каквото си поиска, да го използва, а после за удобство да го изхвърли. Толкова много неща биват използвани – не само пелени, хавлии, чинии и лъжици – а също бебета, съпруги, съпрузи, както и възрастни хора.

Ако живея на този свят, опитвайки се да бъда господар или консуматор на Божията енергия, то аз всъщност съм крадец. Така както крадецът излиза от супермаркета, вземайки за своя изгода нещо, което не му принадлежи, накрая бива арестуван и наказан, така също и живото същество, което гледа на материалния свят като на нещо за негово ползване, подлежи на наказание според Божиите закони. Тази реакция към подобно поведение се нарича закон на карма, или както Исус казва: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“

Историята показва, че склонността ни да колонизираме и експлоатираме други региони винаги е предизвиквала отмъщение. Тази планета може да се превърне в по-щастливо, по-мирно място за живот, но промяната трябва да дойде от сърцата на всички нас, които живеем тук.

Днес хората са заинтересувани от живот в открития космос. Но ако имаме лоши навици, придвижването ни в открития космос няма да промени нищо. Алчността на човека и склонността му към експлоатация ще го последват, където и да отиде. Така, че вместо да мислим, че можем да избягаме някъде другаде, далеч от проблемите, би трябвало да работим върху себе си и сериозно да помислим как да променим отношението си към другите и към планетата, на която живеем.

Без завист

Идеалното общество е възможно само, когато членовете му са лишени от завист към Бог, а по този начин и от завист един към друг. Когато хората работят в сътрудничество за удоволствието на Едно Върховно Същество, то очевидно ще живеят в мир. Ако всеки преустанови оспорването на Божията собственост и опитите си да увеличи силата си с цел да експлоатира по-ефективно, то тогава не би имало конфликт.

Ако хората не бяха алчни, щеше да има достатъчно храна за всеки. Великият закон на природата е залегнал в Първата Мантра на Шри Ишопанишад:

„Всичко живо и неживо във вселената е контролирано и притежавано от Бог. Следователно човекът трябва да приеме само онези неща, които са му необходими, да ги отдели като своя дял и да не приема други, добре знаейки на кого принадлежат.“

Животните не нарушават този закон. Например, ако хвърлите кесия с ориз ще долети птица, ще вземе толкова, колкото може да изяде, плюс още едно зрънце и ще отлети. Но в човешкото общество ако 10 000 000 долара са оставени на улицата, някой ще се опита да вземе всички, въпреки, че не са му необходими толкова много.

Истински обичащият Бога знае, че не притежава нищо. Той знае, че Бог е собственикът и затова се грижи за Него.

Грижата е основана върху любовта към човека, за когото се грижим. Така, че да се грижиш означава да държиш на Бог, да обичаш Бог. Това се проявява в грижа за Неговата собственост и в грижа за неговите деца, живите същества.

Основното предназначение на човешката форма на живот е да развива самоосъзнаването си. Тялото е нещо като проводник на духовния напредък. Трябва да поддържаме това тяло във форма, за да сме в състояние да служим на Бог по някакъв начин и да помагаме на другите. Трябва да осъзнаем, че не сме собственици на нищо и никого. Бог е единственият истински собственик. Разрастването на любовта ни към Него ще ни защити от всички форми на алчност и завист. А по-важно е, че ще вкусим възможно най-сладкото и възвишено удоволствие – нектарът на чистата любов към Върховния Бог.

Истинска Християнска молитва

Мой скъпи Боже, Мой скъпи Приятелю, Мой скъпи Бог Отец, знам, че ще ми дадеш каквото поискам. Сега не идвам при Теб да моля за някаква материална печалба. Не Те моля за богатство. Не Те моля за успешен бизнес. Не Те моля да излекуваш тялото ми. Не Те моля за нищо материално. Нито Те моля да ми бъдеш като изтривалка, позволявайки ми да греша, а после очиствайки греховната ми реакция към Теб.

Мили Боже, моля Те само да ми помогнеш да вкуся истинската любов към Теб. Моля Те само да ми дадеш възможност да вкуся нектара на безусловната любов към теб. Моля Те да ми помогнеш да нямам вече своя собствена воля, да не чувствам, че имам свой собствен интерес, а че Твоята воля и моите интереси са едно, защото любовта ми към теб е станала толкова силна.

Това е, за което моля, в името на Твоя добър син, в името на Твоя добър слуга Исус Христос. Моля за тази единствена услуга.

 

Безценна мъдрост

Същността на живота

Съвършенство означава да бъдеш в хармония със същността си. Първото нещо, което трябва да разберем е същността – същността на моята личност, т. е. моето естество, място и функция. Кой съм аз?

Така както личността не идентифицира себе си с ризата, която носи, тя не би трябвало да се идентифицира и с тялото, което носи.

По същия начин, както ние не приемаме или отхвърляме някого само заради вида на дрехите, които носи, не би трябвало да бъдем предубедени или прехласнати от другите само заради вида на телата, които носят. Трябва да знаем, че ние не сме нашите тела и поради това да не се отнасяме към другите според техните временни тела.

Може да смятаме, че сме привлечени от хубавото тяло на някоя жена, но всъщност искрата на живота е това, което ни привлича. Когато Мерилин Монро „умря“, когато жизнената сила напусна материалното тяло, тялото вече не беше привлекателно. Всичко, което остана от него беше купчина отблъскваща материя, захвърлена сред мръсотията. Тогава логично ли е да смятаме, че материалната енергия е изцяло привлекателна? Не. Жизнената сила или духът е привлекателният елемент. И ако съумеем да оценим колко привлекателна е духовната искра, логично ще стигнем до извода, че Върховната Душа трябва да е Изцяло Привлекателна.

Ние сме искра от жизнена сила. Ако се свържем с Резервоара на жизнена сила (Бог), ще бъдем удовлетворени.

Духовен напредък означава да достигна до осъзнаването, че аз съм слуга на Бог. Всичко и всеки Му принадлежи и съществува, за да е на Негово разположение.

Човек, който не може да хармонизира себе си с истинската си същност, се изпълва с гняв. Той непрекъснато се бунтува, опитвайки се да се противопостави, но Божиите закони са толкова мощни, че човекът не може да се изправи срещу тях.

Както децата постепенно научават, че светът не се върти около тях, така и ние научаваме за истинската си същност по подобен начин. Да израснем духовно означава да почувстваме същността на ситуацията и да хармонизираме себе си с тази същност. Същността е, че Бог притежава всичко и Той е Върховният Контролиращ, така, че е безполезно да се опитваме да действаме така, сякаш това сме ние.

Братство

Трябва да разбираме, че имаме общ Баща, така че трябва да изпитваме братски чувства един към друг. Защото, за да сме братство, ние трябва да имаме общ баща. Но бащата на моето тяло и бащата на твоето тяло са различни. Следователно не въз основа на телесната идентичност можем да изпитваме братски чувства един към друг. Едва, когато осъзнаем, че всеки от нас е духовна същност и всички сме деца на Върховния Баща – тогава ще бъдем способни да изпитваме истински братски чувства един към друг. Ще се обичаме един друг и ще работим заедно в хармония.

Ако развием духовна нагласа, ние ще приемем, че в същината си сме едно с другите, дори и да има външни различия между нас. Въпреки че тези тела имат толкова много различия, ние все пак сме братя в най-възвишения смисъл на думата.

Общото във всеки от нас сред другите неща е желанието за мир. Но това не е възможно, докато не осъзнаем факта, че всички сме равни. Ако не погледнем отвъд тялото, няма да видим нашата абсолютна еднаквост. Когато разберем, че всички ние сме вечни духовни същества – роднини и братя в най-истинския смисъл – тогава ще постигнем мир като личности, а също и като общество. Няма друг път за човешкото общество за постигане на мир.

Общество от хора, които виждат вечни живи същества, а не черни, бели, азиатци, американци, индуси, евреи и т. н., ще живее в мир и сътрудничество. Едно общество основано на признаване на общата ни идентичност като душа, ще бъде общество отличаващо се с единство, хармония и братска любов. То ще бъде общество напълно лишено от това, което е познато като расизъм и предразсъдъци.

Всички деления в обществото се основават на фалшива идентичност. Например черни срещу бели. Защо те си мислят, че са различни? Защото виждат единствено с материалните си очи. Те не схващат, че в черното или бяло тяло има живо същество, дете на Бог.

Нашият велик праотец и духовен учител Бхактивинод Тхакур веднъж изтъкна, „Стадният инстинкт“ е най-големият враг на човечеството.“ Нашите лоялност, любов, чувство за дълг са свързани с тези на „групата ни“. Вие възприемате всички от групата като ваши братя или роднини, поради това не ги мразите.

Най-добрата група, обаче е тази, която включва всеки от нас, всички живи същества, в която не чувствате, че някой е извън вашата група. Това е истинско братство.

Щастие

Присъщо на цялостния, щастлив човек е винаги да дава. Неговата чаша е препълнена. Ако човек чувства, че има достатъчно, тогава той може да раздава на другите.

Ние сме духовни същества и се нуждаем от духовна храна. Ако една птица в клетка не е сита, защото се грижим единствено за клетката, то птицата ще умре. По същия начин, ако просто се грижим добре за тялото, без да знаем, че отвътре сме духовни същества, то ние ще бъдем непрестанно гладни. Трябва да сме свързани с Върховната Душа, за да сме истински щастливи и осъществени. Вероятно ще е трудно за материалиста да го разбере, но е вярно, че докато сме загрижени за собственото си щастие, ние няма да бъдем щастливи. По-скоро, посвещавайки се на удоволствието на Бог, ние автоматично ще изпитаме щастие и удовлетворение.

Материалистът винаги смята, че ще изгуби ако се грижи за другиго вместо за себе си, но всъщност той ще изпита безкрайно щастие в щастието на Бог и на другите живи същества.

В основата на намирането на щастие в радостта или удоволствието на Бог стои любовта. Ако обичаме някого, ние естествено сме щастливи, когато той е щастлив. Когато сме щастливи в Щастието на Върховното Същество, именно тази радост е истинската радост на душата.

Любов

Ако вече сме удовлетворени или дори повече от това – нашата грижа не е за собственото ни удовлетворение, а за удовлетворението на Бог – предложенията за сетивна наслада нямат никакъв ефект върху нас.

Обичайки Бог, ние ще бъдем защитени от алчност и всякакви егоцентрични подбуди.

Ако обичаме Бог, нашата любов ще се разпространи до другите, защото всеки от нас е неразделна част от Него. Ние ще обичаме другите и ще искаме те да са щастливи. Няма да гледаме на света или на другите живи същества като на нещо предназначено за наша експлоатация. Трябва да се опитваме да избягваме всичко, което ни държи в плен на този експлоататорски манталитет, но в края на краищата, любовта към Бог е единствената истинска защита. В любовта е съсредоточено всичко.

Да станеш религиозен човек не означава Аз съм индуист, аз съм християнин, аз се присъединих към тази общност, аз се присъединих към онази общност“, а означава да преоткриеш това, което винаги е било тук – нашата лична, вечна, изпълнена с любов връзка с Бог – отвъд всякакво сектантство и фанатизъм.

Религия означава любов към Бог. Ако обичаме Бог, ние ще обичаме също и другите. Ще уважаваме другите като деца на Бог. Ще им дадем възможност да вземат собствено решение да служат или не на Бог. Ние можем да опитаме да ги вдъхновим или направляваме. И ако те искат да следват този път, това е тяхна свободна воля. Истински религиозният човек уважава свободната воля на другите.

Измамен прогрес

Ако човекът не познава истинската си идентичност като дух, той ще вижда целта на живота в материалната наслада. За да я достигне, той ще се стреми към материален напредък. Не след дълго тази амбиция ще намалее, защото човекът ще усети празнотата на всичко това. Тогава той ще изгуби целта на съществуването си. Много млади хора израснали в охолство чувстват, че нямат цел от началото на живота си.

Личността претърпява разочарование опитвайки се да се осъществи чрез материалните неща, а после се опитва да забрави това разочарование чрез по-нататъшни сетивни дейности. Така ние развиваме един безкраен сляп стремеж към икономически напредък. Винаги има желание за още. Съвършенството става относително. То не се базира на действителна нужда, а на въображаема. Мислим, че имаме нужда от нова кола, за да сме щастливи, но щом я получим, наша цел става нещо друго. Прогресът не трябва да се измерва според количеството, което сме консумирали или сме в състояние да консумираме, а според степента на удовлетворение.

Истински прогрес

Всички симптоми на социално неудовлетворение и упадък показват, че ние не знаем къде да намерим истинското щастие. Ние вървим назад. Истински прогрес означава общество, което подпомага своите членове с цел да постигнат по-голямо осмисляне на връзката си с Бог. Това означава общество, което е в хармония с Божиите закони, в което ние искаме да живеем според желанията на Бог, а не да оспорваме Неговата власт. Ако сме щастливи като личности и като общество и работим заедно за Неговото удоволствие, това е истински прогрес.

Псевдообразование

Вместо да преподават на учениците науката за душата наред със знанията за света, хората пренебрегват тази наука и така създават поколения от материалисти, вечно жадни за икономическо развитие (работа, пари и т. н.). Онези, които са духовно или философски ориентирани, не проявяват интерес към преподаваните дисциплини и се насочват към непопулярни общности. По-малко интелектуалните или ориентирани към физическия труд ученици са принудени да посещават часове по поезия, а от онези, които са поетически ориентирани, се изисква да се потят в металургични цехове. Това създава момчета за всичко и специалисти по нищо, а всички те нямат никакви познания за това кои са и каква е целта на живота.

Двойка – оценката, която хвърля учениците в страшен смут. Провал! Учители, управляващи, родители и учебници казват на ученика директно или индиректно: „Ако не се дипломираш, си обречен на живот в мизерия (ад), защото няма да си материално преуспял. Но ако упорстваш и се жертваш, ще береш плодовете на икономическия успех (рай). Насажданата в училище представа за успех се свежда до материалния просперитет. И наистина, учениците изпитват огромен страх от този ад – света, в който личността не може да се чувства пълноценна. Провалът в училище се отъждествява с провал в икономическото развитие и провал в живота.

Истинско образование

Хората искат да са свободни и удовлетворени материално и духовно. Те са уморени от безсмислени материалистични образователни системи, които са просто фабрики напомпващи безмозъчни консуматори и работници с още по-силен материализъм. Хората са се изморили да бъдат използвани от политиците, които са начело на това безсърдечно общество.

Хората по света не са толкова неразумни, че да не разберат философията на Бог. Хората имат невероятна нужда от любов, от някого, в когото да вярват, от удовлетворение и спокойствие. Само личности, които са действително загрижени за вътрешните и външни потребности на хората могат да ги изведат към щастието. Такива лидери не се създават в училищата, нито в офиса, нито могат да бъдат срещнати някъде в материалистичното общество.

Най-добра образователна система е тази, която дава на учениците най-съвършената, всеобхватна информация и средства за възприемане на знанието. Докато образователната система на материалистите дава знания предимно за материалната енергия, теистичната система дава знания както за материалната, така и за духовната енергия. Съществена за теистичната система е средата, която истински подтиква към размисъл.

Свободата на избора прави необходимо пълното познаване на този избор. Образователната система на спиритуалистите дава знания за материята и духа. Само ако ученикът има познания и за двете, може да реши на кое от тях да отреди водещо място в живота си. Ако ученикът не познава природата и на двете, как може да реши на кое от тях да се посвети? Пренебрегвайки науката за душата за сметка на материалистичната наука, образователната система на материалистите действително ограничава ученика до култа към материята.

Спиритуалистите изпращат децата си на училище, за да научат, че:

·         има две енергии – материална и духовна;

·         човекът не е грубото или финото материално тяло, а душата или жизнената сила вътре в тялото;

·         щастие може да бъде постигнато чрез единение с Върховната Душа;

·         духовната реализация е целта на живота;

·         поддържането на тялото в добра форма е необходим момент от постигането на духовна реализация; така както и икономическото развитие е необходимо.

Следователно училището е предназначено да осигури знания, както от духовната наука, така и от материалистичната, и по този начин да помага на човека в търсенето на духовна реализация и материално благополучие едновременно.

Икономическото и духовното благополучие могат и трябва да вървят ръка за ръка. Спиритуалистът не е против материалния просперитет или развитие, но го вижда в правилния контекст. Той не е против което и да е познание, което може да доведе до икономическо развитие, но и не вярва, че подобен материален просперитет ще донесе пълно удовлетворение на хората. Ето защо, той предлага науката за душата на работещите в сферата на образованието с покорна, но настойчива молба да я включат в учебните си програми.

Алчност

Да заработваме повече, отколкото в действителност се нуждаем е загуба на време и енергия. Не можем да вземем това тяло със себе си след смъртта, какво остава за всички неща свързани с него.

Поддръжката на тялото е много проста, но трябва да внимаваме да не се увлечем в ненужна консумация или в нещо свързано с нея, ламтейки за повече пари, отколкото всъщност имаме нужда, за да поддържаме тялото си в добра форма.

Тютюнопушенето е идеален пример за ненужна консумация. Просто запалваш цигара! Хората мислят, че без цигарите ще умрат, но тази представа за живота е всъщност смърт. Те смятат, че печелят, но губят. Изразходват цялата си енергия, работейки и жертвайки се да спечелят нещо, което е загуба. Работят много, за да спечелят пари и да си купят нещо, което ги разболява и отвежда в болниците, източвайки още повече банковите им сметки.

Погрешно смятайки, че са само тела, всички говорят за „хубав живот“ и са мотивирани да работят упорито за по-висок жизнен стандарт. Прието е да се смята, че колкото по-голяма е консумацията, толкова по-хубав ще е животът. Но ние виждаме, че дори милионерът работи упорито за следващия си милион. Той не е доволен и му се струва, че не живее достатъчно добре. С настървение трупа още и още. Независимо дали сме богати или бедни, този ламтеж съществува, заради мисълта, че се нуждаем от определени неща и се нуждаем от още.

Да живеем просто

Ако разбираме разликата между тялото и душата, то тогава както не пропускаме да снабдим физическото си тяло с храна, така и не се заблуждаваме, че вътрешната ни потребност или празнота могат да бъдат удовлетворени посредством безкрайна материална консумация.

С цел да не консумираме излишно, трябва да направим разлика между тялото и себе си. Вие не сте материалното си тяло. Вие сте живото същество вътре в тялото. Тялото има своите потребности и вие имате вашите вътрешни духовни потребности.

Духовният копнеж на душата, когато е насочен към материалния свят, е познат като страст. Страстта прави хората алчни за повече, отколкото наистина им е нужно. Хората казват: „Алчността е лоша.“ Но никой не знае истинската причина за алчността. Алчността не е лоша, защото тя е просто грешно насоченото желание на душата за Бог. Нашият копнеж за принадлежност, единство, сигурност, осъществяване се насочва към материята, защото се отъждествяваме с нашите материални тела.

Ако насочим вътрешния си стремеж към вечната духовна сфера, няма да станем алчни за ненужни неща. Удовлетворени да служим на Бог, ние се учим как да живеем просто. Отсега нататък ще се простираме според чергата си и няма да трупаме вещи, които не са ни необходими и които дори не ни правят щастливи.

Липса на заинтересованост

Повечето хора не се интересуват от проблемите, които създаваме на Земята. Цялото ни отношение към тази планета е консуматорско. Всеки мисли, че може да вземе, каквото си поиска, да го използва, а после за удобство да го изхвърли. Толкова много неща биват използвани – не само пелени, хавлии, чинии и лъжици – а също бебета, съпруги, съпрузи, както и възрастни хора.

Ако живея на този свят, опитвайки се да бъда господар или консуматор на Божията енергия, то аз всъщност съм крадец. Така както крадецът излиза от супермаркета, вземайки за своя изгода нещо, което не му принадлежи, накрая бива арестуван и наказан, така също и живото същество, което гледа на материалния свят като на нещо за негово ползване, подлежи на наказание според Божиите закони. Тази реакция към подобно поведение се нарича закон на карма, или както Исус казва: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“

Историята показва, че склонността ни да колонизираме и експлоатираме други региони винаги е предизвиквала отмъщение. Тази планета може да се превърне в по-щастливо, по-мирно място за живот, но промяната трябва да дойде от сърцата на всички нас, които живеем тук.

Днес хората са заинтересувани от живот в открития космос. Но ако имаме лоши навици, придвижването ни в открития космос няма да промени нищо. Алчността на човека и склонността му към експлоатация ще го последват, където и да отиде. Така, че вместо да мислим, че можем да избягаме някъде другаде, далеч от проблемите, би трябвало да работим върху себе си и сериозно да помислим как да променим отношението си към другите и към планетата, на която живеем.

Без завист

Идеалното общество е възможно само, когато членовете му са лишени от завист към Бог, а по този начин и от завист един към друг. Когато хората работят в сътрудничество за удоволствието на Едно Върховно Същество, то очевидно ще живеят в мир. Ако всеки преустанови оспорването на Божията собственост и опитите си да увеличи силата си с цел да експлоатира по-ефективно, то тогава не би имало конфликт.

Ако хората не бяха алчни, щеше да има достатъчно храна за всеки. Великият закон на природата е залегнал в Първата Мантра на Шри Ишопанишад:

„Всичко живо и неживо във вселената е контролирано и притежавано от Бог. Следователно човекът трябва да приеме само онези неща, които са му необходими, да ги отдели като своя дял и да не приема други, добре знаейки на кого принадлежат.“

Животните не нарушават този закон. Например, ако хвърлите кесия с ориз ще долети птица, ще вземе толкова, колкото може да изяде, плюс още едно зрънце и ще отлети. Но в човешкото общество ако 10 000 000 долара са оставени на улицата, някой ще се опита да вземе всички, въпреки, че не са му необходими толкова много.

Истински обичащият Бога знае, че не притежава нищо. Той знае, че Бог е собственикът и затова се грижи за Него.

Грижата е основана върху любовта към човека, за когото се грижим. Така, че да се грижиш означава да държиш на Бог, да обичаш Бог. Това се проявява в грижа за Неговата собственост и в грижа за неговите деца, живите същества.

Основното предназначение на човешката форма на живот е да развива самоосъзнаването си. Тялото е нещо като проводник на духовния напредък. Трябва да поддържаме това тяло във форма, за да сме в състояние да служим на Бог по някакъв начин и да помагаме на другите. Трябва да осъзнаем, че не сме собственици на нищо и никого. Бог е единственият истински собственик. Разрастването на любовта ни към Него ще ни защити от всички форми на алчност и завист. А по-важно е, че ще вкусим възможно най-сладкото и възвишено удоволствие – нектарът на чистата любов към Върховния Бог.

Истинска Християнска молитва

Мой скъпи Боже, Мой скъпи Приятелю, Мой скъпи Бог Отец, знам, че ще ми дадеш каквото поискам. Сега не идвам при Теб да моля за някаква материална печалба. Не Те моля за богатство. Не Те моля за успешен бизнес. Не Те моля да излекуваш тялото ми. Не Те моля за нищо материално. Нито Те моля да ми бъдеш като изтривалка, позволявайки ми да греша, а после очиствайки греховната ми реакция към Теб.

Мили Боже, моля Те само да ми помогнеш да вкуся истинската любов към Теб. Моля Те само да ми дадеш възможност да вкуся нектара на безусловната любов към теб. Моля Те да ми помогнеш да нямам вече своя собствена воля, да не чувствам, че имам свой собствен интерес, а че Твоята воля и моите интереси са едно, защото любовта ми към теб е станала толкова силна.

Това е, за което моля, в името на Твоя добър син, в името на Твоя добър слуга Исус Христос. Моля за тази единствена услуга.

 

© 2008-2019 Група за йога и медитация „Гоуранга“