Търсене в сайта:


 

Разбиране на медитацията

Най-напред трябва да помислим върху основния въпрос: „Какво е медитация?“ Обикновено хората възприемат медитацията като външна дейност. Някои казват: „Всеки ден правя  медитация, медитирам 30 минути.“ В определен смисъл медитацията е външна дейност, но също така това е нещо, което получаваме и чувстваме дълбоко в нас.

Най-често, когато слушаме за медитация, ние си представяме някой, който седи неподвижно, с кръстосани крака и спокоен ум. Повечето хора свързват медитацията със седяща поза и не допускат, че можеш да медитираш и когато стоиш прав. Те мислят, че когато седиш със затворени очи и не хъркаш, значи медитираш. Медитация не означава само седене с кръстосани крака и затворени очи, или седене на стол, със затворени очи и поставени стъпала на пода. Понякога мислим, че някой медитира, а всъщност той мисли за най-обикновени неща – пари, личност от противоположния пол. Има популярна илюстрация – монах от манастир е седнал в поза на медитация, с оранжеви дрехи, гологлав и до него е нарисувано изображение, което показва какви са неговите мисли в този момент.

Всеки от нас медитира върху нещо. Майката мисли за детето си: „Вече е 17 часа следобед, а Жоро още не се е върнал в къщи! Къде е той?“ Кучето медитира върху котката, сърфиста върху вълните в океана. Бизнесмените медитират върху парите, а политиците върху властта. Всичко, към което насочим своето внимание, е обект на нашата медитация. В този смисъл медитацията е неутрална. Можеш да мислиш върху всичко и всички, можеш да медитираш върху каквото и да е.

Някои учители казват, че медитация означава достигане до такова състояние на съзнанието, в което умът е напълно спокоен и празен. Но на практика това е невъзможно. Когато мислиш, че в ума ти няма нищо – това също е вид мислене. По някакъв начин ти мислиш за това нищо. „О, аз почти го направих. Аз мисля за нищо!“ Но тази мисъл „Аз мисля за нищо!“ вече е влязла в съзнанието и всичко е разрушила. Мислиш за нищо, но това е всъщност нещо. Нашето съзнание винаги е концентрирано върху нещо – материално или духовно.

Да се опиташ да пречистиш ума си от всички земни, материални мисли, това е много близо до истинска медитация. Можем да пробваме по един или друг начин да изпразним ума от всички материални форми, названия, въпроси, проблеми, тревоги. Но ако няма нищо позитивно или духовно, върху което да концентрираме своето внимание, това означава, че само се борим да не допуснем до нас тези неща, които са ни неприятни. Можем само да седим и да чакаме с надежда рано или късно нашите низши материални желания и мисли да си отидат сами. Търсим празнота. Най-високо ниво в това състояние е достигане на пълна празнота на съзнанието, т. е. не мислим за нищо. Вероятно познавате хора с ниво на съзнанието нула, но не е задължително това да е висока степен на съвършенство.

 

Разбиране на медитацията

Най-напред трябва да помислим върху основния въпрос: „Какво е медитация?“ Обикновено хората възприемат медитацията като външна дейност. Някои казват: „Всеки ден правя  медитация, медитирам 30 минути.“ В определен смисъл медитацията е външна дейност, но също така това е нещо, което получаваме и чувстваме дълбоко в нас.

Най-често, когато слушаме за медитация, ние си представяме някой, който седи неподвижно, с кръстосани крака и спокоен ум. Повечето хора свързват медитацията със седяща поза и не допускат, че можеш да медитираш и когато стоиш прав. Те мислят, че когато седиш със затворени очи и не хъркаш, значи медитираш. Медитация не означава само седене с кръстосани крака и затворени очи, или седене на стол, със затворени очи и поставени стъпала на пода. Понякога мислим, че някой медитира, а всъщност той мисли за най-обикновени неща – пари, личност от противоположния пол. Има популярна илюстрация – монах от манастир е седнал в поза на медитация, с оранжеви дрехи, гологлав и до него е нарисувано изображение, което показва какви са неговите мисли в този момент.

Всеки от нас медитира върху нещо. Майката мисли за детето си: „Вече е 17 часа следобед, а Жоро още не се е върнал в къщи! Къде е той?“ Кучето медитира върху котката, сърфиста върху вълните в океана. Бизнесмените медитират върху парите, а политиците върху властта. Всичко, към което насочим своето внимание, е обект на нашата медитация. В този смисъл медитацията е неутрална. Можеш да мислиш върху всичко и всички, можеш да медитираш върху каквото и да е.

Някои учители казват, че медитация означава достигане до такова състояние на съзнанието, в което умът е напълно спокоен и празен. Но на практика това е невъзможно. Когато мислиш, че в ума ти няма нищо – това също е вид мислене. По някакъв начин ти мислиш за това нищо. „О, аз почти го направих. Аз мисля за нищо!“ Но тази мисъл „Аз мисля за нищо!“ вече е влязла в съзнанието и всичко е разрушила. Мислиш за нищо, но това е всъщност нещо. Нашето съзнание винаги е концентрирано върху нещо – материално или духовно.

Да се опиташ да пречистиш ума си от всички земни, материални мисли, това е много близо до истинска медитация. Можем да пробваме по един или друг начин да изпразним ума от всички материални форми, названия, въпроси, проблеми, тревоги. Но ако няма нищо позитивно или духовно, върху което да концентрираме своето внимание, това означава, че само се борим да не допуснем до нас тези неща, които са ни неприятни. Можем само да седим и да чакаме с надежда рано или късно нашите низши материални желания и мисли да си отидат сами. Търсим празнота. Най-високо ниво в това състояние е достигане на пълна празнота на съзнанието, т. е. не мислим за нищо. Вероятно познавате хора с ниво на съзнанието нула, но не е задължително това да е висока степен на съвършенство.

 

© 2008-2019 Група за йога и медитация „Гоуранга“