Търсене в сайта:


 

Реалността на реинкарнацията

Въпрос: Днес много хора се интересуват от реинкарнацията. Само че съществува повърхностно разбиране какво всъщност е реинкарнация. Бихте ли могли да ни запознаете по-подробно с този въпрос?

Отговор: Първото нещо, което трябва да разберем е, че когато говорим за реинкарнацията, говорим за личности, които преминават от една форма на живот в друга. Така, първият въпрос, който трябва да си зададем е такъв: „Кой се преселва?“ Очевидно не тялото се преселва в друго тяло, а има нещо което остава да съществува и след смъртта на физическото тяло. Първото, което трябва да разберем е, че личността не е материално тяло. По време на смъртта личността оставя тялото, то започва да се разлага и всички, които са имали отношение към личността, която е била в тялото, започват да плачат и са много нещастни, тъй като личността, с която са били свързани ги е оставила. Да се разбере науката за преселението на душата означава да се разбере, че личността или живото същество, което е било в това тяло, го е напуснало, и ако не се е очистило духовно, сега ще влезе в друго грубо материално тяло.

Душа

Въпрос: Значи първото, което трябва да знаем, това е кои сме ние и, че не сме тяло?

Отговор: Да. Това е първият момент. Ако аз не съм тяло от плът и кръв, то възниква въпросът: „Кой съм аз?“ В Бхагавад-гита Кришна е отговорил на въпроса, който Арджуна Му поставя:

„За душата няма нито раждане, нито смърт. И след като веднъж е съществувала, никога няма да престане да съществува. Тя не се ражда, а е вечна и съществува завинаги, не умира и е безначална. Тя не загива, когато загива тялото.“

Бхагавад-гита 2.20

От това можем да разберем, че живото същество е душа. Това е истинската идентичност на личността.

Душата не може да се възприеме с нашите материални очи, но съзнанието е знак или признак за присъствието на живото същество. Във връзка с това бих искал да цитирам изказването на Бхактиведанта Свами:

„Всеки може да разбере, че това, което е разпространено по цялото тяло е съзнанието. Всеки усеща болката и удоволствието с някоя част на тялото си или с цялото тяло. Това разпространение на съзнанието е ограничено само в пределите на собственото тяло. Болката и удоволствието на едно тяло са неизвестни на друго. Следователно във всяко тяло е заключена индивидуална душа, и признак за присъствието на душата е индивидуалното съзнание.“

Живите същества в низшите форми на живот проявяват по-ниско ниво на съзнание отколкото тези, които се намират в най-висшата форма на живот – човешката. Трябва ясно да се разбере, че вие сте живо същество или душа в материално тяло. Когато тялото ви умира, вие не умирате. Тялото е подобно на костюм. Когато дрехата остарее или се скъса, вие я изхвърляте, но това не означава, че вече не съществувате. Тази истина бива обсъждана и в Библията, където се казва, че материалното тяло е подобно на жилище, в което временно пребивава личността или душата.

Въпрос: Някои хора мислят, че всъщност е трудно да се повярва в реинкарнацията.

Отговор: Не е въпрос на вяра. Това лесно се разбира и е много научно. Просто се опитайте да разберете, че тялото, което имате сега не е същото, което сте имали преди 10 или 20 години. Тялото се износва, всички клетки умират, молекулите се изменят – и вие имате друго тяло. Това тяло след това се заменя от друго тяло, всички клетки и молекули се изменят, вие имате друго тяло и така нататък. По такъв начин, това означава, че материалните частици, изграждащи вашето тяло сега, не са същите материални частици, които са били на вас по-рано. Очевидно е, че съществува субстанция, която се запазва, която продължава да съществува дори когато вашето материално тяло се променя. Вие разбирате ли това?

Въпрос: Да.

Тяло

Отговор: И така, ако можете да разберете, че тялото, което имате сега, не е същото това тяло, което сте имали преди 5 или 8 години, тогава ще можете да разберете, че сте се преселили. Вие сте се преселили от едно тяло в друго още в този живот! И това не е въпрос на вяра какво ще стане по-нататък. Просто погледнете това, което вече сте изпитали. Може да сте атеист, да не вярвате в прераждането или каквото и да било. Още повече, вие можете да вземете фотография на тялото, в което сте били по-рано, преди 10, или преди 20, или преди 30 години. Можете да погледнете тази фотография и да разбере, че въпреки че тялото на фотографията не е същото тяло, което сега е на вас, вие по предишному съществувате. Вие съществувате, но тялото, което гледате на тази фотография, не съществува. По такъв начин, това е доказателство за това, че точно сега душата се е преселила от бебешкото в детското, в юношеското, в зрялото тяло, в тяло на средна възраст, старо тяло и т. н. Вие вече сте претърпели преселение.

„Както заключената в едно тяло душа постоянно преминава от детско в младо и в старо тяло, по подобен начин душата преминава в друго тяло след смъртта. Такава промяна не обърква себереализиралата се душа.“

Бхагавад-гита 2.13

Ум

Въпрос: А какво ще кажете за ума? Много хора биха казали, че ние сме ум.

Отговор: Умът е подобен на тялото. Всъщност, умът е финото материално тяло. Точно както грубото материално тяло през цялото време се мени, така и умът непрекъснато се променя. Вие сте свидетел на ума си. Например вие осъзнавате, как вашият ум се мени. Коя е тази личност, която наблюдава как се изменя умът? Това сте вие, живото същество. Има и друг пример, приведен от един психолог, който обясни, че не сме ум, защото не можем да го управляваме. Хората не могат да управляват своите умове. Това означава, че има същество, което се опитва да повлияе на ума или да го управлява. Това е поредно доказателство, че вие не сте ум, а има някой – вие, и вие се опитвате да управлявате ума. Например понякога умът започва да не ви се подчинява и вие не можете да го управлявате. Той става абсолютно неуправляем. Искате да го вземете под контрол, но просто не можете да престанете да мислите за нещо. Вие искате да престанете да мислите за нещо, но не можете. И така, в този случай вие се опитвате да управлявате ума си. Нека да дадем и друг пример за това как се опитвате да пречистите ума си и го накарате да действа в една или друга посока. И така, същността е, че независимо от това, можете ли да управлявате своя ум или не, това е доказателство, че вие сте съществото, което се опитва да управлява ума, подобен на кон или нещо такова. Опитвате се да управлявате коня, опитвате се да управлявате нещо различно от себе си. Същността е в това, че вие не сте ум. Умът е фино тяло.

Въпрос: Каква роля играе умът в процеса на преселението на душата? Когато душата оставя тялото, тя свободна ли е от всякакви замърсявания и материални обвивки, груби и фини?

Отговор: Душата напуска грубото материално тяло, грубата физическа форма, но по предишному е покрита с тънко материално тяло, т. е. с материални желания и записани в ума впечатления от изпитаното в миналото в предишното тяло. Например виждате птица и посредством вашите очи, виждащи птицата, във вашия ум се запечатва формата на птицата. Всички тези форми и всички тези фини образи и материални желания по предишному покриват душата. С други думи, именно тънкото тяло, материалния ум, покрива душата. Когато душата остави грубото тяло, тази обвивка води до това душата да надене друго грубо материално тяло.

Въпрос: Как става това?

Отговор: Финото материално тяло е ядрото, около което се развива грубото материално тяло.

Въпрос: Ако умът по предишному остава, когато душата оставя тялото – ако душата все още е покрита с финото тяло, материалния ум, тогава това означава, че аз бих бил в състояние да си спомня предишните си животи, защото аз имам както и по-рано този същия ум, и тази информация, както и по-рано е на същото място. Аз по предишному съм покрит с ум. Нима този факт, че аз не мога да си спомня своите предишни животи, не се явява свидетелство за това, че не е имало предишни животи?

Отговор: Ако вашата логика е такава, тогава ще ми се наложи да ви задам такъв въпрос: Пеперудата помни ли предишния си живот като гъсеница?

Въпрос: Не знам.

Отговор: Помните ли своето раждане, раждането на това тяло, което сега е на вас? Помните ли опита от живота си в утробата?

Въпрос: Не.

Отговор: При все това, вие знаете, че сте се родили, нали.

Въпрос: По такъв начин, вие казвате, че това, че аз не мога да си спомня или да позная миналия си живот, не означава, че аз не съм го имал.

Отговор: Съвършено вярно. Нашата памет не е съвършена Така я е устроила природата. Вие не помните раждането, съществуването в утробата, дейността в своя предишен живот, предишните раждания. Кришна казва, че за този, който е роден, смъртта е неизбежна и за този, който умира раждането е неизбежно.

Въпрос: Възможно ли е да се върнем назад с помощта на хипноза и да си спомним предишните животи?

Отговор: Може би е възможно. Но каква стойност имат тези спомени? Добре е, че искате да научите корените или извора си. Но да си спомните предишните животи – това не е метода. От незапомнени времена сте имали толкова много тела. Какъв е смисълът да си спомняте един или два живота назад? Древните Веди на Индия казват, че съществуват 8 400 000 форми на живот или различни тела като се започне от микроскопичните микроби и се завърши с огромните тела на полубоговете. Понякога е възможно да имате тяло на животно, понякога на растение, понякога тяло на човек или на каквото и да е. Разумният човек няма да бъде омагьосан от мистицизма на всичко това, а ще търси решението на проблема.

Въпрос: Преди известно време прожектираха филм със заглавие „Одри Роуз“, в който прераждането се изобразяваше като някакво увеселително пътешествие от едно тяло в следващо.

Отговор: В такъв случай филмът не може да разкрие истинската философия на йогите. По природа ние сме искрици от Бога, вечни, или с други думи вечно съществуващи. Ние нямаме нужда да се намираме в този краен свят на материалната енергия. Това не е нашето естествено място. Това не е нашият дом. Откъде накъде ние, вечните и пълните с блаженство по природа, да искаме да оставаме в пределите на материалния и телесен свят, който по природа е скоротечен и пълен с мъка? Реинкарнация произтича от „карнал“ или материално тяло. Тялото по природа отново и отново претърпява раждане, болести, старост и смърт. Затова душата трябва вечно да живее с Бога в Неговата обител, освободена от това повторение на раждането и смъртта Както някога е казвал великият китайски мъдрец Лао Дзъ:

„Причината за всички страдания е материалното тяло.“

Тогава защо да се стремим отново и отново да „надяваме“ още едно тяло?

Християнство

Въпрос: Кое е най-ранното споменаване на прераждането в християнската църква?

Отговор: В трети век, човек на име Ориген, който е бил един от основателите на християнската църква, е заявил в своята книга „За принципите“:

„Поради някаква склонност към злото, някои духовни души влизат в тела, отначало на хора, после чрез своята близост с неразумни страсти, след предоставяне на кратък промеждутък от време на човешки живот, те преминават в тела на зверове, от които слизат до равнището на растения. От това положение те се издигат отново по същите стъпала и се връщат на мястото си на небето.“

Въпрос: Какво означава склонност към злото?

Отговор: Желанието да бъдеш Бог. Желанието да бъдеш върховният наслаждаващ се или главен ползвател на енергиите на Бога. Даже с малко желание да бъде господар, душата не може да остане в обителта на Господа, тъй като има само един Господар или Стопанин. Всички останали по природа са слуги, и всички в царството на Бога се наслаждават като Му служат. Така ако някой не иска да служи на Бога, той веднага бива изпращан в материалния свят. Този материален свят е за тези от нас, които искат да подражават на Бога. В Библията се казва, че Бог е създал този свят за наслаждение на човека. Но в действителност е създаден като опит на човек да се наслаждава. Тук няма истинско наслаждение. Ние ще бъдем щастливи и ще се наслаждаваме, когато отново бъдем в духовния свят, в царството на Бога като Негови слуги. Но ние не искаме това. Ние искаме царството на Бога, но ние да сме на трона, да сме в центъра. Ние искаме царството на Бога без Бога. Само като си помислим „Аз няма да служа“, веднага Бог прави възможно за нас това, за да не ни се налага да Го виждаме. Виждате ли, служенето на Бога се основава на любовта. То трябва да е доброволно. Затова душата, притежаваща някаква степен на независимост винаги може да избира да служи или да не служи на Бога и Бог знае всяко наше чувство и ни дава желаното.

Въпрос: Защо християнската църква е престанала да говори за прераждането?

Отговор: Не претендирам, че знам всички подробности. Но наистина знам, че през 553 година от нашата ера, император Юстиниан е издал своите „Анатеми на Ориген“: „Всеки, който потвърждава измисленото предишно съществуване на душата и абсурдното възраждане, което следва от него, да бъде проклет.“ Някои казват, че император Юстиниан е направил такова изявление подбуден от политически стремежи. Други казват, че много хора погрешно са считали прераждането за разрешение за греховна дейност. Те мислели: „За какво да се безпокоя? Мога да се връщам отново и отново и да се наслаждавам вечно.“ Те не разбирали, че материалният свят е място на страданието. Те също не разбирали законите на кармата, т. е. в съответствие с нашите действия ще има определени реакции. Или както Исус е казал: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“

Всъщност много хора не осъзнават, че за живото същество, което по природа е вечно и пълно с блаженство, да бъде притиснато във времето и материалното измерение и да бъде принудено да понася повтарящите се раждане, болести, старост и смърт, е тежко положение. Това е положение на страдание. Така един път, когато А. Ч. Бхактиведанта Свами обяснявал на група студенти от Хавайския университет, че ако личността живее подобно на куче, тя ще се върне обратно като куче, един студент казал: „Какво толкова? На мен ми звучи чудесно!“ По същия начин, бившият президент Никсън признал, че ако може да избира, той би се върнал като куче!

Въпрос: Прераждането изключва ли това, което е известно като страшен съд?

Отговор: Разбира се, че не. Фактически именно вследствие решението на съда личността се наслаждава или страда в следващата фаза на своето съществуване. Християните също наричат това ад или рай. Затова в течение на известно време душата ще съществува в адски или райски условия, в съответствие със своята карма или минали действия. Всъщност не е нужно да отиваме далече, за да видим душа в адско положение: свинете, кучетата, дърветата, низшите форми на живот. Има толкова много измерения на ада и душата с лоша карма съществува в едно или друго от тези измерения в определено тяло. Очевидно не можете да съществувате в ада без материално тяло. Тъй като ако бяхте без материално тяло, щяхте да сте в царството на Бога. Някои души се намират до известна степен в ада направо тук и сега.

Животни

Въпрос: Но християните казват, че животните нямат душа.

Отговор: Думата „душа“ понякога се използва по различен начин. Когато „душа“ се отнася към „живото същество“, очевидно е, че в животното има душа или по-точно, душата или живото същество временно е „облечено“ в тялото на животно. Но когато „душа“ се отнася към разума или способността да се интересува за Абсолютната Истина или способността да се достигне до точката на съвършенството, тогава едно растение или животно е без душа. Защо? Защото основно, те се интересуват само от храна, сън, съвкупление и отбрана. Тяхното съзнание не е извисено в търсенето на Истината. И затова, ако християнската църква учи, че този човешки живот е един единствен шанс, за да застави хората да се отнасят сериозно към развитието на своята любов към Бога сега, това е напълно разбираемо. В края на краищата някои хора мислят: „Нищо, аз ще имам още шансове.“ Възможно е да имате още шансове, но не знаете кога. Повърхностното разбиране на прераждането определено би могло да доведе хората до един безотговорен живот. Човешката форма на живот е толкова рядка, че ние следва да се възползваме от нея. Това е отправната точка към царството на Бога. Ние можем да излезем от колелото на ражданията и умиранията. Но ако пропуснем тази възможност, ако ние живеем просто като животни, тогава откъде накъде Бог отново ще ни даде човешко тяло? Ако моето умонастроение е подобно на умонастроението на животно, то моето следващо тяло ще бъде животинско.

Въпрос: Как става това?

Отговор: Както споменах по-рано, умът е ядрото, около което се развива грубото тяло. Грубото тяло е подобно на отражението на нашия ум. Различните видове тела, които виждаме в материалния свят са просто външни проявления на различните желания или вкусове на различните души.

„В материалния свят живото същество пренася от едно тяло в друго различните си представи за живота, както въздухът пренася ароматите. Живото същество, получавайки по този начин друго грубо тяло придобива определен вид уши, език, нос и органи на осезанието, групирани около ума. Така то се наслаждава на определен набор от обекти на сетивното възприятие.“

Бхагавад-гита 15.8-9

Въпрос: По такъв начин, физическото тяло, в което е облечена душата в който и да е момент от време, било то на животно, на растение или на човек е просто средство за изпълнение на определени желания на ума?

Отговор: Точно така. Например езикът – това е проява на желанието да се усеща вкус, а носът – проява на желанието да се усеща мирис. Но природата е дала на различните живи същества различни видове носове и езици в съответствие с определени вкусове или желания. Езикът на свинята по особен начин е приспособен да съдейства за наслаждението от определен вид храна. Езикът на котката и езикът на човека са предназначени да способстват за наслаждението на всеки от своите си хранителни продукти. И така природата ни дава вида тяло и сетивни органи според нашия ум или желания.

Въпрос: Тогава този, който действително се увлича от сърфинг ще получи тяло на делфин?

Отговор: Да, или тяло на тюлен или акула – тяло, което би му дало възможност да плува по вълните по цял ден не замръзвайки и да не бъде принуден да излиза да яде. Всъщност водните костюми са вече един вид дебела кожа, почти като кожа на тюлен. Но не всеки, който се занимава със сърфинг е фанатик на сърфинга. Работата е в привързаността.

Въпрос: Понякога виждаме хора, които изглеждат или се държат съвсем като някое конкретно животно. Означава ли това, че те наистина ще се превърнат в това животно?

Отговор: Да. Това как е оформен умът често се отразява в грубото тяло, дори в настоящия живот. Например като гледате някой си мислите: „Боже мой! Това момче изглежда съвсем като свиня!“ Въпреки, че има тяло на човешко същество, той всъщност по една или друга причина прилича на свиня. Или забелязвали ли сте някога как човек прилича на кучето си? Личността в това тяло развива определено умонастроение и това умонастроение се отразява на нейното грубо тяло. Това виждат не само духовните хора, но и материалистите. Виждал съм карикатури на такава тема във вестниците. Как става това? Отговорът е даден във Ведите. Личността въпреки, че се намира в човешко тяло, оформя финото си тяло или умонастроението си както кучето. Тя през цялото време гледа кучето си, мисли за него, храни го, мисли за това какво може да достави удоволствие на кучето, разговаря с него и т. н. Нейната любов е погрешно насочена към кучето и затова тя развива фино тяло на куче.

Въпрос: И така докато има материални желания в нашия ум, по време на смъртта на грубото тяло, на нас ще ни се наложи да получим още едно тяло?

Отговор: Да. Вие получавате това, което искате. Природата ви дава тяло, с което да осъществите желанията си.

Минали животи

Въпрос: Някои психолози казват, че завръщането към нашето детство, и даже в миналите животи, ще помогне на човек да разбере себе си и да се освободи от всичките си комплекси, които вероятно произтичат от изпитаното в предишните съществувания.

Отговор: Умът е подобен на компютър, който съхранява стотици хиляди впечатления не само от този живот, но и от всички предишни животи. По такъв начин, идеята на психолозите, че ще ви помогнат да се доберете до корените на вашите проблеми, връщайки ви към това време, когато сте били дете и вашият баща ви е направил нещо лошо, което е довело до това, че сега имате комплекс, е повърхностна. Вие имате толкова много минали впечатления и комплекси, че за психиатрите не е възможно да ви върнат към всички тях. Те могат да ви върнат към първия вик, към болката от раждането, но след това ще трябва да ви върнат и към опита на смъртта, която сте преживели в предишния си живот, след това към първия вик в този живот, а след това към предишния първи вик и така нататък и така нататък. Те не разбират, че сте имали стотици хиляди опити в безчислени тела и форми. Как могат да ви върнат десет хиляди живота назад, когато сте били личинка от муха и сте имали психологическо разстройство от това, че сте били гладни, а майка ви не ви е дала да си похапнете малко изпражнения? Или смъртта ви в качеството на муха, когато са ви ударили и сега се страхувате от палката за мухи. Така че не си струва да се рови всичко това. По-целесъобразно е да се опитаме да решим житейските проблеми като прокараме нови релси към новото бъдеще и помним истинската си идентичност в качеството на дух и да се опитаме да възстановим взаимоотношенията си с Бога.

Във всеки случай, с какво тази философия, това повторно изживяване на лошите ни опити ще противодейства? Защо мислите, че ще бъде по-малко болезнено втория път? И как това ще ви защити от това да не изпитате зло утре?

Разрешението на тези страдания е в това да помним действителната си идентичност и взаимоотношенията си с Бога, в това да насочваме сетивата си, за да доставим удоволствие на Бога и да му служим, а не към сегашното си външно материално тяло.

Въпрос: По такъв начин нашата привързаност към материалния свят и различните видове наслаждения е причината за реинкарнацията?

Отговор: Да. Същността е в това да развиваме друга привързаност, привързаност към Бога. Ние не можем по никакъв начин да живеем в този свят без да ядем, да спим, да се съчетаваме в бракове, да се отбраняваме и наслаждаваме на различните материални опити. Същността е в това да развиваме друга активност, а именно себеосъзнаване или съзнание за Бога.

Трябва да се грижим за материалните си потребности. Но в същото време ние можем да развиваме това, което Господ Исус и Господ Кришна са наричали „любовна привързаност към Бога“. Ако сте привързани към Върховния Господ, то автоматично ще престанете да се опитвате да се наслаждавате на материалния свят и може да живеете в света без да сте от него. Затова няма да ви се налага да получавате още едно тяло и да се връщате в този свят.

Ад

Въпрос: Адът място ли е или е съзнание?

Отговор: Въпреки че има определени райски и адски планети, на които е възможно да се родите, да бъдеш в ада не означава непременно да се родиш на определено място. Ад означава да си далеч от Бога. В този смисъл можем да кажем, че животът на животното, на растението, на насекомото и т. н. са всъщност адски форми на живот. Живите същества в тези видове тела се намират в ада, тъй като съзнанието им е далеч от Бог. Те, както по-рано, имат материално тяло, но тъй като по-малко осъзнават Бога, то е адско. Адът означава пребиваване в неестествени, носещи страдания условия на живот. По такъв начин независимо дали считаме за ад определено място за страдания или определено съзнание, в което се страда, то при всички случаи ние сме длъжни да приемем реинкарнацията.

Съдба

Въпрос: Вие говорите за нашата карма като причина за нашето попадане или в рая, или в ада, но от някои места в Библията става ясно, че именно благодарение на предопределението ще се отправите към рая.

Отговор: Не. Исус е поучавал: „Каквото посееш, това и ще пожънеш.“ Каква част на Библията четете? Аз чета само това, което Исус е проповядвал. Всичко, което противоречи на учението Му, аз не приемам. Именно поради кармата, а не по предопределение. Ако беше по предопределение, защо Му е било да се безпокои относно проповядването? Ако това е било предопределено, то не е имало никаква нужда да идва.

Създавате собствената си съдба утре с днешната си дейност. Сътворявате утрешната си съдба с днешната си дейност. По подобен начин, ако нещо ви се предостави от съдбата днес, то е било обусловено от вашите действия в миналото. С други думи в този момент вие се устремявате в определена насока вследствие на вашата минала карма. Можете да си мислите, че това, което изпитвате е вашата съдба, но важното е да разберете, че ВИЕ сте този, който я е създал. А това, което правите сега ще създаде вашата съдба в бъдеще. Вие сте творец на собствената си съдба. Свободни сте да служите или да не служите. Ако не служите на Бог, то си създавате жалко съществуване било на така наречените райски или адски планети. Само чрез предано служене обаче ще си осигурите съдба в духовния свят. Ако водите материалистичен начин на живот в гуната на доброто, то си създавате съдба да попаднете на райските планети – висшите планети на материалния свят, където има по-голямо материално наслаждение и всичко е спокойно. Ако действате под влияние на гуната на страстта и невежеството, вие ще се отправите към пълните със страдания материални измерения – адските планети. Единствено ВИЕ сте причина за всичко това. То не е предопределено.

Въпрос: Мога ли да променя съдбата си? Това, което изпитвам сега е проява на всичко, което съм направил по-рано, а това, което правя сега създава нова съдба за мен в бъдеще. Така че, как мога да се измъкна от този цикъл?

Отговор: Вече описах това. Много е трудно. На практика вие приличате на малко насекомо, попаднало в паяжина. Единственият начин да се измъкнете е ако вие желаете да служите по някакъв начин на Бог. Само по безпричинната милост на Бог може да се измъкнете от този цикъл. Точно както малко зверче или птичка попада в капан. Само ако някой човек дойде и я пусне, птичката може да се измъкне от капана. Тя по никакъв начин не може да се измъкне от него със своите собствени сили. Така и вие по никакъв начин не ще се измъкнете от този кръговрат от раждания и умирания, кръговрат на преселения, без пряката намеса на Бога.

Въпрос: Тогава защо Бог не се намеси и не върне всичките живи същества обратно при себе си?

Отговор: Бог не се натрапва на никого. Духовният живот се основава на свобода, така че той е съвършено доброволен. Бог е винаги готов да повдигне всеки и да му помогне да се върне в Неговото царство, но само ако човек иска това. Въпреки че Бог иска всичките деца да са върнат при Него в царството Му, Той вдига само тези, които се обръщат към Него и искат да Го обичат. Бог не е такава личност, която налага взаимоотношения някому. Факт е, че взаимоотношения има, но ако някой не иска да ги осъзнае, ако хората са много горди и не искат да се обърнат към Него, тогава Бог не им се натрапва и не ги заставя да Му служат. Това би било робство. Така че единственият начин, по който живите същества могат да бъдат освободени от цикъла на ражданията и умиранията, на действието и реакцията, е спасителната намеса на Бога. А Бог се намесва пряко само тогава, когато живото същество истински желае това.

Въпрос: Каква е природата на тази намеса?

Отговор: Бог се намесва като идва сам или изпраща Сина Си или представителя Си. Когато Той се намеси и дойде да ви спаси, тогава ще се измъкнете. Не можете да се измъкнете чрез собствената си дейност, чрез собствените си дела. Вие можете да се измъкнете само ако се отдадете във властта на Бога. Затова Бог идва и изпраща своите представители, за да ви информира как да се избавите. Това е начина, по който ви спасява. Вие сте затънали в този свят на раждания и умирания, и Той идва и ви освобождава. Затова Неговата милост се нарича безпричинна.

Има едно предание за един ловец и Нарада Муни. Ловецът бил толкова лош човек, че обичал да наблюдава как страдат животните. Той не само ги убивал, но преднамерено ги полуубивал именно за да могат да страдат. Обичал да гледа как лежат на земята в гората, мятат се в агония с пронизани от стрели хълбоци. Но по милостта на Нарада Муни, този същият ловец станал велик преданоотдаден на Бога. Нарада Муни се постарал да го спаси. Той казал на ловеца: „Ти си създаваш нещастна съдба като причиняваш толкова много болка на тези безвредни създания. Някога в бъдеще ще трябва да изпиташ тази болка върху себе си. Това е твоя карма.“ Като чул тези думи на Нарада Муни, ловецът се разтревожил и закопнял да промени съдбата си. Просто чрез общуването с Нарада Муни, чист преданоотдаден на Кришна, ловецът се пречистил и се заел с предано служене. По такъв начин преданоотдаденият се старае да ни помогне. Бог и Неговите представители странстват по цялата вселена и тези личности, които искат да се променят, се променят. Той ги спасява. В съответствие със своята карма всеки трябва да остане в колелото на ражданията и умиранията, понякога отправяйки се на висшите планети, понякога на низшите планети, а понякога на средните, понякога получавайки тяло на животно, понякога тяло на растение. Но същността е, че ако аз имам възможност да се отдам на Бога, наистина да Му посветя живота си, то това е шанс да прекратя този цикъл. Това е шанс да променя съдбата си. Но ако имам този шанс и го пропилея, какво може да се направи? То е същото, както ако има обявена свободна длъжност и вие да не се стремите към нея и да не се възползвате от случая, това е ваше право. Имате право да служите или да не служите.

Рай

Въпрос: Говорите за райските планети като нещо нежелано. Но нима не би било добре да се отправим на райските планети?

Отговор: Ако желаете, може да се отправите на райските планети.

Въпрос: Но там бихме ли били лишени от страдания?

Отговор: В крайна сметка даже и на райските планети все пак съществува смърт. В материалния свят няма вечно място. Нещо повече – в края на краищата вие ще изпаднете от райските планети. То е същото като да имате определено количество бензин в резервоара на автомобила си. Да кажем, че имате 100 добри дела, тогава вие имате 100 добри дела в резервоара си, които ще ви се върнат. Но след като тези 100 добри опита ви се върнат, вие пак ще бъдете на нула. Ще ви се наложи да пълните резервоара си отново. Когато сте на нула, ще трябва да напуснете райските планети и отново да се родите на средна планета като тази на Земята. После, ако се занимавате с добра и благочестива дейност, ще заредите резервоара си отново. Следователно даже и на райските планети удоволствието, което изпитвате е временно. Няма вечно място в материалния свят. Даже ако можехте да останете завинаги на райските планети, нямаше да сте удовлетворени. На райските планети не се наслаждавате на най-голямото удоволствие за душата – щастието да се служи на Върховната Личност. С други думи това, което вие вероятно бихте считали за „райско“, за преданоотдадения на Бога е ад. Защо? Защото въпреки че няма толкова много страдания и има много сетивни удоволствия, той не се наслаждава на лика на Бога. Той не може да играе с Него, той не може да установи отношения с Него. Това, което вие наричате рай, е просто по-силно сетивно наслаждение. Действителният духовен свят е когато Бог е тук и вие можете да установите отношения с Него, да играете с Него, да Го обичате. Където да се отнасяте към Бог като със свой Приятел или възлюбен или където да Го обичате в качеството Му на ваше Дете – това е духовният свят. Такова щастие е непознато на тези, които са в рая. Възможно е те да се наслаждават на небесна музика или е възможно да се наслаждават на голямо сетивно удовлетворение, като удоволствие от секса, без да имат толкова много проблеми, както вие имате тук на Земята, но там няма щастието на Кришна. Така че преданоотдаденият плюе на рая – това не го интересува. Раят няма привлекателност за преданоотдадения на Бога.

Целта на живота на тези, които искат да достигнат райските планети е сетивното удовлетворение, а не преданото служене на Бога. Точно както свидетелите на Йехова понякога казват: „Ние искаме да живеем тук, в този свят, навеки.“ На тях им харесва това място и тяхната идея се заключава в това, че някога те ще бъдат „вдигнати“ от гробовете, и че този свят ще бъде техен завинаги и те ще могат да се наслаждават тук. Но ако ги попитате: „Къде е Бог?“, те ще ви отговорят: „О, Той се наслаждава в Своето собствено царство, а този свят е това, което Той е отредил за нас. Той е за това да се наслаждаваме ние.“ Но преданоотдаденият мисли: „Прекрасно – дръжте се за този свят. Аз искам да отида там, където е Той. Искам Него – вие искате царството Му.“ С други думи те искат място, а преданоотдаденият – Личността. Представата им за рая се свежда до място, докато за преданоотдадения раят е Бог, Върховната Личност. Там, където мога да Го помня, да мисля за Него, да бъда с Него и да Му служа, е рай за мен. Това е духовният живот. Духовният живот се отличава от материалния. Материалният живот означава, че се интересувате от собственото си сетивно удоволствие, а духовният живот означава да се интересувате от любовното служене на Бога. Ако не можете да служите на Върховната Личност, тогава нямате цел в живота. Дали сте на райска планета или където и да е другаде, всичко е пусто и безполезно. Лишено от всякаква цел и щастие.

Преданоотдаденият не се интересува от щастието на райските планети, защото е усетил вкуса на Кришна. Той познава щастието от любовта към Кришна и не се интересува от нищо друго. Всички останали ще трябва да преминават от едно тяло в друго. Само преданоотдаденият, този, който наистина е привързан към Върховната Личност, излиза от кръговрата на ражданията и умиранията. Другите са удовлетворени от живота в материалния свят – на райските планети или на адските – и това и получават. Бог дава.

 

Реалността на реинкарнацията

Въпрос: Днес много хора се интересуват от реинкарнацията. Само че съществува повърхностно разбиране какво всъщност е реинкарнация. Бихте ли могли да ни запознаете по-подробно с този въпрос?

Отговор: Първото нещо, което трябва да разберем е, че когато говорим за реинкарнацията, говорим за личности, които преминават от една форма на живот в друга. Така, първият въпрос, който трябва да си зададем е такъв: „Кой се преселва?“ Очевидно не тялото се преселва в друго тяло, а има нещо което остава да съществува и след смъртта на физическото тяло. Първото, което трябва да разберем е, че личността не е материално тяло. По време на смъртта личността оставя тялото, то започва да се разлага и всички, които са имали отношение към личността, която е била в тялото, започват да плачат и са много нещастни, тъй като личността, с която са били свързани ги е оставила. Да се разбере науката за преселението на душата означава да се разбере, че личността или живото същество, което е било в това тяло, го е напуснало, и ако не се е очистило духовно, сега ще влезе в друго грубо материално тяло.

Душа

Въпрос: Значи първото, което трябва да знаем, това е кои сме ние и, че не сме тяло?

Отговор: Да. Това е първият момент. Ако аз не съм тяло от плът и кръв, то възниква въпросът: „Кой съм аз?“ В Бхагавад-гита Кришна е отговорил на въпроса, който Арджуна Му поставя:

„За душата няма нито раждане, нито смърт. И след като веднъж е съществувала, никога няма да престане да съществува. Тя не се ражда, а е вечна и съществува завинаги, не умира и е безначална. Тя не загива, когато загива тялото.“

Бхагавад-гита 2.20

От това можем да разберем, че живото същество е душа. Това е истинската идентичност на личността.

Душата не може да се възприеме с нашите материални очи, но съзнанието е знак или признак за присъствието на живото същество. Във връзка с това бих искал да цитирам изказването на Бхактиведанта Свами:

„Всеки може да разбере, че това, което е разпространено по цялото тяло е съзнанието. Всеки усеща болката и удоволствието с някоя част на тялото си или с цялото тяло. Това разпространение на съзнанието е ограничено само в пределите на собственото тяло. Болката и удоволствието на едно тяло са неизвестни на друго. Следователно във всяко тяло е заключена индивидуална душа, и признак за присъствието на душата е индивидуалното съзнание.“

Живите същества в низшите форми на живот проявяват по-ниско ниво на съзнание отколкото тези, които се намират в най-висшата форма на живот – човешката. Трябва ясно да се разбере, че вие сте живо същество или душа в материално тяло. Когато тялото ви умира, вие не умирате. Тялото е подобно на костюм. Когато дрехата остарее или се скъса, вие я изхвърляте, но това не означава, че вече не съществувате. Тази истина бива обсъждана и в Библията, където се казва, че материалното тяло е подобно на жилище, в което временно пребивава личността или душата.

Въпрос: Някои хора мислят, че всъщност е трудно да се повярва в реинкарнацията.

Отговор: Не е въпрос на вяра. Това лесно се разбира и е много научно. Просто се опитайте да разберете, че тялото, което имате сега не е същото, което сте имали преди 10 или 20 години. Тялото се износва, всички клетки умират, молекулите се изменят – и вие имате друго тяло. Това тяло след това се заменя от друго тяло, всички клетки и молекули се изменят, вие имате друго тяло и така нататък. По такъв начин, това означава, че материалните частици, изграждащи вашето тяло сега, не са същите материални частици, които са били на вас по-рано. Очевидно е, че съществува субстанция, която се запазва, която продължава да съществува дори когато вашето материално тяло се променя. Вие разбирате ли това?

Въпрос: Да.

Тяло

Отговор: И така, ако можете да разберете, че тялото, което имате сега, не е същото това тяло, което сте имали преди 5 или 8 години, тогава ще можете да разберете, че сте се преселили. Вие сте се преселили от едно тяло в друго още в този живот! И това не е въпрос на вяра какво ще стане по-нататък. Просто погледнете това, което вече сте изпитали. Може да сте атеист, да не вярвате в прераждането или каквото и да било. Още повече, вие можете да вземете фотография на тялото, в което сте били по-рано, преди 10, или преди 20, или преди 30 години. Можете да погледнете тази фотография и да разбере, че въпреки че тялото на фотографията не е същото тяло, което сега е на вас, вие по предишному съществувате. Вие съществувате, но тялото, което гледате на тази фотография, не съществува. По такъв начин, това е доказателство за това, че точно сега душата се е преселила от бебешкото в детското, в юношеското, в зрялото тяло, в тяло на средна възраст, старо тяло и т. н. Вие вече сте претърпели преселение.

„Както заключената в едно тяло душа постоянно преминава от детско в младо и в старо тяло, по подобен начин душата преминава в друго тяло след смъртта. Такава промяна не обърква себереализиралата се душа.“

Бхагавад-гита 2.13

Ум

Въпрос: А какво ще кажете за ума? Много хора биха казали, че ние сме ум.

Отговор: Умът е подобен на тялото. Всъщност, умът е финото материално тяло. Точно както грубото материално тяло през цялото време се мени, така и умът непрекъснато се променя. Вие сте свидетел на ума си. Например вие осъзнавате, как вашият ум се мени. Коя е тази личност, която наблюдава как се изменя умът? Това сте вие, живото същество. Има и друг пример, приведен от един психолог, който обясни, че не сме ум, защото не можем да го управляваме. Хората не могат да управляват своите умове. Това означава, че има същество, което се опитва да повлияе на ума или да го управлява. Това е поредно доказателство, че вие не сте ум, а има някой – вие, и вие се опитвате да управлявате ума. Например понякога умът започва да не ви се подчинява и вие не можете да го управлявате. Той става абсолютно неуправляем. Искате да го вземете под контрол, но просто не можете да престанете да мислите за нещо. Вие искате да престанете да мислите за нещо, но не можете. И така, в този случай вие се опитвате да управлявате ума си. Нека да дадем и друг пример за това как се опитвате да пречистите ума си и го накарате да действа в една или друга посока. И така, същността е, че независимо от това, можете ли да управлявате своя ум или не, това е доказателство, че вие сте съществото, което се опитва да управлява ума, подобен на кон или нещо такова. Опитвате се да управлявате коня, опитвате се да управлявате нещо различно от себе си. Същността е в това, че вие не сте ум. Умът е фино тяло.

Въпрос: Каква роля играе умът в процеса на преселението на душата? Когато душата оставя тялото, тя свободна ли е от всякакви замърсявания и материални обвивки, груби и фини?

Отговор: Душата напуска грубото материално тяло, грубата физическа форма, но по предишному е покрита с тънко материално тяло, т. е. с материални желания и записани в ума впечатления от изпитаното в миналото в предишното тяло. Например виждате птица и посредством вашите очи, виждащи птицата, във вашия ум се запечатва формата на птицата. Всички тези форми и всички тези фини образи и материални желания по предишному покриват душата. С други думи, именно тънкото тяло, материалния ум, покрива душата. Когато душата остави грубото тяло, тази обвивка води до това душата да надене друго грубо материално тяло.

Въпрос: Как става това?

Отговор: Финото материално тяло е ядрото, около което се развива грубото материално тяло.

Въпрос: Ако умът по предишному остава, когато душата оставя тялото – ако душата все още е покрита с финото тяло, материалния ум, тогава това означава, че аз бих бил в състояние да си спомня предишните си животи, защото аз имам както и по-рано този същия ум, и тази информация, както и по-рано е на същото място. Аз по предишному съм покрит с ум. Нима този факт, че аз не мога да си спомня своите предишни животи, не се явява свидетелство за това, че не е имало предишни животи?

Отговор: Ако вашата логика е такава, тогава ще ми се наложи да ви задам такъв въпрос: Пеперудата помни ли предишния си живот като гъсеница?

Въпрос: Не знам.

Отговор: Помните ли своето раждане, раждането на това тяло, което сега е на вас? Помните ли опита от живота си в утробата?

Въпрос: Не.

Отговор: При все това, вие знаете, че сте се родили, нали.

Въпрос: По такъв начин, вие казвате, че това, че аз не мога да си спомня или да позная миналия си живот, не означава, че аз не съм го имал.

Отговор: Съвършено вярно. Нашата памет не е съвършена Така я е устроила природата. Вие не помните раждането, съществуването в утробата, дейността в своя предишен живот, предишните раждания. Кришна казва, че за този, който е роден, смъртта е неизбежна и за този, който умира раждането е неизбежно.

Въпрос: Възможно ли е да се върнем назад с помощта на хипноза и да си спомним предишните животи?

Отговор: Може би е възможно. Но каква стойност имат тези спомени? Добре е, че искате да научите корените или извора си. Но да си спомните предишните животи – това не е метода. От незапомнени времена сте имали толкова много тела. Какъв е смисълът да си спомняте един или два живота назад? Древните Веди на Индия казват, че съществуват 8 400 000 форми на живот или различни тела като се започне от микроскопичните микроби и се завърши с огромните тела на полубоговете. Понякога е възможно да имате тяло на животно, понякога на растение, понякога тяло на човек или на каквото и да е. Разумният човек няма да бъде омагьосан от мистицизма на всичко това, а ще търси решението на проблема.

Въпрос: Преди известно време прожектираха филм със заглавие „Одри Роуз“, в който прераждането се изобразяваше като някакво увеселително пътешествие от едно тяло в следващо.

Отговор: В такъв случай филмът не може да разкрие истинската философия на йогите. По природа ние сме искрици от Бога, вечни, или с други думи вечно съществуващи. Ние нямаме нужда да се намираме в този краен свят на материалната енергия. Това не е нашето естествено място. Това не е нашият дом. Откъде накъде ние, вечните и пълните с блаженство по природа, да искаме да оставаме в пределите на материалния и телесен свят, който по природа е скоротечен и пълен с мъка? Реинкарнация произтича от „карнал“ или материално тяло. Тялото по природа отново и отново претърпява раждане, болести, старост и смърт. Затова душата трябва вечно да живее с Бога в Неговата обител, освободена от това повторение на раждането и смъртта Както някога е казвал великият китайски мъдрец Лао Дзъ:

„Причината за всички страдания е материалното тяло.“

Тогава защо да се стремим отново и отново да „надяваме“ още едно тяло?

Християнство

Въпрос: Кое е най-ранното споменаване на прераждането в християнската църква?

Отговор: В трети век, човек на име Ориген, който е бил един от основателите на християнската църква, е заявил в своята книга „За принципите“:

„Поради някаква склонност към злото, някои духовни души влизат в тела, отначало на хора, после чрез своята близост с неразумни страсти, след предоставяне на кратък промеждутък от време на човешки живот, те преминават в тела на зверове, от които слизат до равнището на растения. От това положение те се издигат отново по същите стъпала и се връщат на мястото си на небето.“

Въпрос: Какво означава склонност към злото?

Отговор: Желанието да бъдеш Бог. Желанието да бъдеш върховният наслаждаващ се или главен ползвател на енергиите на Бога. Даже с малко желание да бъде господар, душата не може да остане в обителта на Господа, тъй като има само един Господар или Стопанин. Всички останали по природа са слуги, и всички в царството на Бога се наслаждават като Му служат. Така ако някой не иска да служи на Бога, той веднага бива изпращан в материалния свят. Този материален свят е за тези от нас, които искат да подражават на Бога. В Библията се казва, че Бог е създал този свят за наслаждение на човека. Но в действителност е създаден като опит на човек да се наслаждава. Тук няма истинско наслаждение. Ние ще бъдем щастливи и ще се наслаждаваме, когато отново бъдем в духовния свят, в царството на Бога като Негови слуги. Но ние не искаме това. Ние искаме царството на Бога, но ние да сме на трона, да сме в центъра. Ние искаме царството на Бога без Бога. Само като си помислим „Аз няма да служа“, веднага Бог прави възможно за нас това, за да не ни се налага да Го виждаме. Виждате ли, служенето на Бога се основава на любовта. То трябва да е доброволно. Затова душата, притежаваща някаква степен на независимост винаги може да избира да служи или да не служи на Бога и Бог знае всяко наше чувство и ни дава желаното.

Въпрос: Защо християнската църква е престанала да говори за прераждането?

Отговор: Не претендирам, че знам всички подробности. Но наистина знам, че през 553 година от нашата ера, император Юстиниан е издал своите „Анатеми на Ориген“: „Всеки, който потвърждава измисленото предишно съществуване на душата и абсурдното възраждане, което следва от него, да бъде проклет.“ Някои казват, че император Юстиниан е направил такова изявление подбуден от политически стремежи. Други казват, че много хора погрешно са считали прераждането за разрешение за греховна дейност. Те мислели: „За какво да се безпокоя? Мога да се връщам отново и отново и да се наслаждавам вечно.“ Те не разбирали, че материалният свят е място на страданието. Те също не разбирали законите на кармата, т. е. в съответствие с нашите действия ще има определени реакции. Или както Исус е казал: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“

Всъщност много хора не осъзнават, че за живото същество, което по природа е вечно и пълно с блаженство, да бъде притиснато във времето и материалното измерение и да бъде принудено да понася повтарящите се раждане, болести, старост и смърт, е тежко положение. Това е положение на страдание. Така един път, когато А. Ч. Бхактиведанта Свами обяснявал на група студенти от Хавайския университет, че ако личността живее подобно на куче, тя ще се върне обратно като куче, един студент казал: „Какво толкова? На мен ми звучи чудесно!“ По същия начин, бившият президент Никсън признал, че ако може да избира, той би се върнал като куче!

Въпрос: Прераждането изключва ли това, което е известно като страшен съд?

Отговор: Разбира се, че не. Фактически именно вследствие решението на съда личността се наслаждава или страда в следващата фаза на своето съществуване. Християните също наричат това ад или рай. Затова в течение на известно време душата ще съществува в адски или райски условия, в съответствие със своята карма или минали действия. Всъщност не е нужно да отиваме далече, за да видим душа в адско положение: свинете, кучетата, дърветата, низшите форми на живот. Има толкова много измерения на ада и душата с лоша карма съществува в едно или друго от тези измерения в определено тяло. Очевидно не можете да съществувате в ада без материално тяло. Тъй като ако бяхте без материално тяло, щяхте да сте в царството на Бога. Някои души се намират до известна степен в ада направо тук и сега.

Животни

Въпрос: Но християните казват, че животните нямат душа.

Отговор: Думата „душа“ понякога се използва по различен начин. Когато „душа“ се отнася към „живото същество“, очевидно е, че в животното има душа или по-точно, душата или живото същество временно е „облечено“ в тялото на животно. Но когато „душа“ се отнася към разума или способността да се интересува за Абсолютната Истина или способността да се достигне до точката на съвършенството, тогава едно растение или животно е без душа. Защо? Защото основно, те се интересуват само от храна, сън, съвкупление и отбрана. Тяхното съзнание не е извисено в търсенето на Истината. И затова, ако християнската църква учи, че този човешки живот е един единствен шанс, за да застави хората да се отнасят сериозно към развитието на своята любов към Бога сега, това е напълно разбираемо. В края на краищата някои хора мислят: „Нищо, аз ще имам още шансове.“ Възможно е да имате още шансове, но не знаете кога. Повърхностното разбиране на прераждането определено би могло да доведе хората до един безотговорен живот. Човешката форма на живот е толкова рядка, че ние следва да се възползваме от нея. Това е отправната точка към царството на Бога. Ние можем да излезем от колелото на ражданията и умиранията. Но ако пропуснем тази възможност, ако ние живеем просто като животни, тогава откъде накъде Бог отново ще ни даде човешко тяло? Ако моето умонастроение е подобно на умонастроението на животно, то моето следващо тяло ще бъде животинско.

Въпрос: Как става това?

Отговор: Както споменах по-рано, умът е ядрото, около което се развива грубото тяло. Грубото тяло е подобно на отражението на нашия ум. Различните видове тела, които виждаме в материалния свят са просто външни проявления на различните желания или вкусове на различните души.

„В материалния свят живото същество пренася от едно тяло в друго различните си представи за живота, както въздухът пренася ароматите. Живото същество, получавайки по този начин друго грубо тяло придобива определен вид уши, език, нос и органи на осезанието, групирани около ума. Така то се наслаждава на определен набор от обекти на сетивното възприятие.“

Бхагавад-гита 15.8-9

Въпрос: По такъв начин, физическото тяло, в което е облечена душата в който и да е момент от време, било то на животно, на растение или на човек е просто средство за изпълнение на определени желания на ума?

Отговор: Точно така. Например езикът – това е проява на желанието да се усеща вкус, а носът – проява на желанието да се усеща мирис. Но природата е дала на различните живи същества различни видове носове и езици в съответствие с определени вкусове или желания. Езикът на свинята по особен начин е приспособен да съдейства за наслаждението от определен вид храна. Езикът на котката и езикът на човека са предназначени да способстват за наслаждението на всеки от своите си хранителни продукти. И така природата ни дава вида тяло и сетивни органи според нашия ум или желания.

Въпрос: Тогава този, който действително се увлича от сърфинг ще получи тяло на делфин?

Отговор: Да, или тяло на тюлен или акула – тяло, което би му дало възможност да плува по вълните по цял ден не замръзвайки и да не бъде принуден да излиза да яде. Всъщност водните костюми са вече един вид дебела кожа, почти като кожа на тюлен. Но не всеки, който се занимава със сърфинг е фанатик на сърфинга. Работата е в привързаността.

Въпрос: Понякога виждаме хора, които изглеждат или се държат съвсем като някое конкретно животно. Означава ли това, че те наистина ще се превърнат в това животно?

Отговор: Да. Това как е оформен умът често се отразява в грубото тяло, дори в настоящия живот. Например като гледате някой си мислите: „Боже мой! Това момче изглежда съвсем като свиня!“ Въпреки, че има тяло на човешко същество, той всъщност по една или друга причина прилича на свиня. Или забелязвали ли сте някога как човек прилича на кучето си? Личността в това тяло развива определено умонастроение и това умонастроение се отразява на нейното грубо тяло. Това виждат не само духовните хора, но и материалистите. Виждал съм карикатури на такава тема във вестниците. Как става това? Отговорът е даден във Ведите. Личността въпреки, че се намира в човешко тяло, оформя финото си тяло или умонастроението си както кучето. Тя през цялото време гледа кучето си, мисли за него, храни го, мисли за това какво може да достави удоволствие на кучето, разговаря с него и т. н. Нейната любов е погрешно насочена към кучето и затова тя развива фино тяло на куче.

Въпрос: И така докато има материални желания в нашия ум, по време на смъртта на грубото тяло, на нас ще ни се наложи да получим още едно тяло?

Отговор: Да. Вие получавате това, което искате. Природата ви дава тяло, с което да осъществите желанията си.

Минали животи

Въпрос: Някои психолози казват, че завръщането към нашето детство, и даже в миналите животи, ще помогне на човек да разбере себе си и да се освободи от всичките си комплекси, които вероятно произтичат от изпитаното в предишните съществувания.

Отговор: Умът е подобен на компютър, който съхранява стотици хиляди впечатления не само от този живот, но и от всички предишни животи. По такъв начин, идеята на психолозите, че ще ви помогнат да се доберете до корените на вашите проблеми, връщайки ви към това време, когато сте били дете и вашият баща ви е направил нещо лошо, което е довело до това, че сега имате комплекс, е повърхностна. Вие имате толкова много минали впечатления и комплекси, че за психиатрите не е възможно да ви върнат към всички тях. Те могат да ви върнат към първия вик, към болката от раждането, но след това ще трябва да ви върнат и към опита на смъртта, която сте преживели в предишния си живот, след това към първия вик в този живот, а след това към предишния първи вик и така нататък и така нататък. Те не разбират, че сте имали стотици хиляди опити в безчислени тела и форми. Как могат да ви върнат десет хиляди живота назад, когато сте били личинка от муха и сте имали психологическо разстройство от това, че сте били гладни, а майка ви не ви е дала да си похапнете малко изпражнения? Или смъртта ви в качеството на муха, когато са ви ударили и сега се страхувате от палката за мухи. Така че не си струва да се рови всичко това. По-целесъобразно е да се опитаме да решим житейските проблеми като прокараме нови релси към новото бъдеще и помним истинската си идентичност в качеството на дух и да се опитаме да възстановим взаимоотношенията си с Бога.

Във всеки случай, с какво тази философия, това повторно изживяване на лошите ни опити ще противодейства? Защо мислите, че ще бъде по-малко болезнено втория път? И как това ще ви защити от това да не изпитате зло утре?

Разрешението на тези страдания е в това да помним действителната си идентичност и взаимоотношенията си с Бога, в това да насочваме сетивата си, за да доставим удоволствие на Бога и да му служим, а не към сегашното си външно материално тяло.

Въпрос: По такъв начин нашата привързаност към материалния свят и различните видове наслаждения е причината за реинкарнацията?

Отговор: Да. Същността е в това да развиваме друга привързаност, привързаност към Бога. Ние не можем по никакъв начин да живеем в този свят без да ядем, да спим, да се съчетаваме в бракове, да се отбраняваме и наслаждаваме на различните материални опити. Същността е в това да развиваме друга активност, а именно себеосъзнаване или съзнание за Бога.

Трябва да се грижим за материалните си потребности. Но в същото време ние можем да развиваме това, което Господ Исус и Господ Кришна са наричали „любовна привързаност към Бога“. Ако сте привързани към Върховния Господ, то автоматично ще престанете да се опитвате да се наслаждавате на материалния свят и може да живеете в света без да сте от него. Затова няма да ви се налага да получавате още едно тяло и да се връщате в този свят.

Ад

Въпрос: Адът място ли е или е съзнание?

Отговор: Въпреки че има определени райски и адски планети, на които е възможно да се родите, да бъдеш в ада не означава непременно да се родиш на определено място. Ад означава да си далеч от Бога. В този смисъл можем да кажем, че животът на животното, на растението, на насекомото и т. н. са всъщност адски форми на живот. Живите същества в тези видове тела се намират в ада, тъй като съзнанието им е далеч от Бог. Те, както по-рано, имат материално тяло, но тъй като по-малко осъзнават Бога, то е адско. Адът означава пребиваване в неестествени, носещи страдания условия на живот. По такъв начин независимо дали считаме за ад определено място за страдания или определено съзнание, в което се страда, то при всички случаи ние сме длъжни да приемем реинкарнацията.

Съдба

Въпрос: Вие говорите за нашата карма като причина за нашето попадане или в рая, или в ада, но от някои места в Библията става ясно, че именно благодарение на предопределението ще се отправите към рая.

Отговор: Не. Исус е поучавал: „Каквото посееш, това и ще пожънеш.“ Каква част на Библията четете? Аз чета само това, което Исус е проповядвал. Всичко, което противоречи на учението Му, аз не приемам. Именно поради кармата, а не по предопределение. Ако беше по предопределение, защо Му е било да се безпокои относно проповядването? Ако това е било предопределено, то не е имало никаква нужда да идва.

Създавате собствената си съдба утре с днешната си дейност. Сътворявате утрешната си съдба с днешната си дейност. По подобен начин, ако нещо ви се предостави от съдбата днес, то е било обусловено от вашите действия в миналото. С други думи в този момент вие се устремявате в определена насока вследствие на вашата минала карма. Можете да си мислите, че това, което изпитвате е вашата съдба, но важното е да разберете, че ВИЕ сте този, който я е създал. А това, което правите сега ще създаде вашата съдба в бъдеще. Вие сте творец на собствената си съдба. Свободни сте да служите или да не служите. Ако не служите на Бог, то си създавате жалко съществуване било на така наречените райски или адски планети. Само чрез предано служене обаче ще си осигурите съдба в духовния свят. Ако водите материалистичен начин на живот в гуната на доброто, то си създавате съдба да попаднете на райските планети – висшите планети на материалния свят, където има по-голямо материално наслаждение и всичко е спокойно. Ако действате под влияние на гуната на страстта и невежеството, вие ще се отправите към пълните със страдания материални измерения – адските планети. Единствено ВИЕ сте причина за всичко това. То не е предопределено.

Въпрос: Мога ли да променя съдбата си? Това, което изпитвам сега е проява на всичко, което съм направил по-рано, а това, което правя сега създава нова съдба за мен в бъдеще. Така че, как мога да се измъкна от този цикъл?

Отговор: Вече описах това. Много е трудно. На практика вие приличате на малко насекомо, попаднало в паяжина. Единственият начин да се измъкнете е ако вие желаете да служите по някакъв начин на Бог. Само по безпричинната милост на Бог може да се измъкнете от този цикъл. Точно както малко зверче или птичка попада в капан. Само ако някой човек дойде и я пусне, птичката може да се измъкне от капана. Тя по никакъв начин не може да се измъкне от него със своите собствени сили. Така и вие по никакъв начин не ще се измъкнете от този кръговрат от раждания и умирания, кръговрат на преселения, без пряката намеса на Бога.

Въпрос: Тогава защо Бог не се намеси и не върне всичките живи същества обратно при себе си?

Отговор: Бог не се натрапва на никого. Духовният живот се основава на свобода, така че той е съвършено доброволен. Бог е винаги готов да повдигне всеки и да му помогне да се върне в Неговото царство, но само ако човек иска това. Въпреки че Бог иска всичките деца да са върнат при Него в царството Му, Той вдига само тези, които се обръщат към Него и искат да Го обичат. Бог не е такава личност, която налага взаимоотношения някому. Факт е, че взаимоотношения има, но ако някой не иска да ги осъзнае, ако хората са много горди и не искат да се обърнат към Него, тогава Бог не им се натрапва и не ги заставя да Му служат. Това би било робство. Така че единственият начин, по който живите същества могат да бъдат освободени от цикъла на ражданията и умиранията, на действието и реакцията, е спасителната намеса на Бога. А Бог се намесва пряко само тогава, когато живото същество истински желае това.

Въпрос: Каква е природата на тази намеса?

Отговор: Бог се намесва като идва сам или изпраща Сина Си или представителя Си. Когато Той се намеси и дойде да ви спаси, тогава ще се измъкнете. Не можете да се измъкнете чрез собствената си дейност, чрез собствените си дела. Вие можете да се измъкнете само ако се отдадете във властта на Бога. Затова Бог идва и изпраща своите представители, за да ви информира как да се избавите. Това е начина, по който ви спасява. Вие сте затънали в този свят на раждания и умирания, и Той идва и ви освобождава. Затова Неговата милост се нарича безпричинна.

Има едно предание за един ловец и Нарада Муни. Ловецът бил толкова лош човек, че обичал да наблюдава как страдат животните. Той не само ги убивал, но преднамерено ги полуубивал именно за да могат да страдат. Обичал да гледа как лежат на земята в гората, мятат се в агония с пронизани от стрели хълбоци. Но по милостта на Нарада Муни, този същият ловец станал велик преданоотдаден на Бога. Нарада Муни се постарал да го спаси. Той казал на ловеца: „Ти си създаваш нещастна съдба като причиняваш толкова много болка на тези безвредни създания. Някога в бъдеще ще трябва да изпиташ тази болка върху себе си. Това е твоя карма.“ Като чул тези думи на Нарада Муни, ловецът се разтревожил и закопнял да промени съдбата си. Просто чрез общуването с Нарада Муни, чист преданоотдаден на Кришна, ловецът се пречистил и се заел с предано служене. По такъв начин преданоотдаденият се старае да ни помогне. Бог и Неговите представители странстват по цялата вселена и тези личности, които искат да се променят, се променят. Той ги спасява. В съответствие със своята карма всеки трябва да остане в колелото на ражданията и умиранията, понякога отправяйки се на висшите планети, понякога на низшите планети, а понякога на средните, понякога получавайки тяло на животно, понякога тяло на растение. Но същността е, че ако аз имам възможност да се отдам на Бога, наистина да Му посветя живота си, то това е шанс да прекратя този цикъл. Това е шанс да променя съдбата си. Но ако имам този шанс и го пропилея, какво може да се направи? То е същото, както ако има обявена свободна длъжност и вие да не се стремите към нея и да не се възползвате от случая, това е ваше право. Имате право да служите или да не служите.

Рай

Въпрос: Говорите за райските планети като нещо нежелано. Но нима не би било добре да се отправим на райските планети?

Отговор: Ако желаете, може да се отправите на райските планети.

Въпрос: Но там бихме ли били лишени от страдания?

Отговор: В крайна сметка даже и на райските планети все пак съществува смърт. В материалния свят няма вечно място. Нещо повече – в края на краищата вие ще изпаднете от райските планети. То е същото като да имате определено количество бензин в резервоара на автомобила си. Да кажем, че имате 100 добри дела, тогава вие имате 100 добри дела в резервоара си, които ще ви се върнат. Но след като тези 100 добри опита ви се върнат, вие пак ще бъдете на нула. Ще ви се наложи да пълните резервоара си отново. Когато сте на нула, ще трябва да напуснете райските планети и отново да се родите на средна планета като тази на Земята. После, ако се занимавате с добра и благочестива дейност, ще заредите резервоара си отново. Следователно даже и на райските планети удоволствието, което изпитвате е временно. Няма вечно място в материалния свят. Даже ако можехте да останете завинаги на райските планети, нямаше да сте удовлетворени. На райските планети не се наслаждавате на най-голямото удоволствие за душата – щастието да се служи на Върховната Личност. С други думи това, което вие вероятно бихте считали за „райско“, за преданоотдадения на Бога е ад. Защо? Защото въпреки че няма толкова много страдания и има много сетивни удоволствия, той не се наслаждава на лика на Бога. Той не може да играе с Него, той не може да установи отношения с Него. Това, което вие наричате рай, е просто по-силно сетивно наслаждение. Действителният духовен свят е когато Бог е тук и вие можете да установите отношения с Него, да играете с Него, да Го обичате. Където да се отнасяте към Бог като със свой Приятел или възлюбен или където да Го обичате в качеството Му на ваше Дете – това е духовният свят. Такова щастие е непознато на тези, които са в рая. Възможно е те да се наслаждават на небесна музика или е възможно да се наслаждават на голямо сетивно удовлетворение, като удоволствие от секса, без да имат толкова много проблеми, както вие имате тук на Земята, но там няма щастието на Кришна. Така че преданоотдаденият плюе на рая – това не го интересува. Раят няма привлекателност за преданоотдадения на Бога.

Целта на живота на тези, които искат да достигнат райските планети е сетивното удовлетворение, а не преданото служене на Бога. Точно както свидетелите на Йехова понякога казват: „Ние искаме да живеем тук, в този свят, навеки.“ На тях им харесва това място и тяхната идея се заключава в това, че някога те ще бъдат „вдигнати“ от гробовете, и че този свят ще бъде техен завинаги и те ще могат да се наслаждават тук. Но ако ги попитате: „Къде е Бог?“, те ще ви отговорят: „О, Той се наслаждава в Своето собствено царство, а този свят е това, което Той е отредил за нас. Той е за това да се наслаждаваме ние.“ Но преданоотдаденият мисли: „Прекрасно – дръжте се за този свят. Аз искам да отида там, където е Той. Искам Него – вие искате царството Му.“ С други думи те искат място, а преданоотдаденият – Личността. Представата им за рая се свежда до място, докато за преданоотдадения раят е Бог, Върховната Личност. Там, където мога да Го помня, да мисля за Него, да бъда с Него и да Му служа, е рай за мен. Това е духовният живот. Духовният живот се отличава от материалния. Материалният живот означава, че се интересувате от собственото си сетивно удоволствие, а духовният живот означава да се интересувате от любовното служене на Бога. Ако не можете да служите на Върховната Личност, тогава нямате цел в живота. Дали сте на райска планета или където и да е другаде, всичко е пусто и безполезно. Лишено от всякаква цел и щастие.

Преданоотдаденият не се интересува от щастието на райските планети, защото е усетил вкуса на Кришна. Той познава щастието от любовта към Кришна и не се интересува от нищо друго. Всички останали ще трябва да преминават от едно тяло в друго. Само преданоотдаденият, този, който наистина е привързан към Върховната Личност, излиза от кръговрата на ражданията и умиранията. Другите са удовлетворени от живота в материалния свят – на райските планети или на адските – и това и получават. Бог дава.

 

© 2008-2019 Група за йога и медитация „Гоуранга“