Търсене в сайта:


 

Самота – има лечение

Въпрос: Един ден бях на парти и много от моите приятели бяха там. Но дълбоко в душата си аз се чувствах толкова самотен. Искам да знам за какво се отнася тази самота.

Отговор: Почти всеки е имал това преживяване да бъде самотен, въпреки че сме между толкова много хора. Аз лично си спомням Коледа, когато бях дете. Винаги имаше много хоро в къщата. Те не бяха чужди хора, всъщност бяха роднини и приятели на семейството. Но преживяването за самота съществуваше, дори когато бях между всички тези любими хора – родители, приятели и т. н. Всички бяха там, въпреки това аз чувствах тази самота. Аз знаех, че бях празен.

И така когато говорим за самота, говорим също и за празнота. Самотата в действителност е празнота, нали? Това е трудно да се опише. Самотата включва също и други неща, като например страх. Самотата включва страх. Ние я изпитваме не само когато сме сами, но дори когато сме с голяма група хора, когато сме с нашето семейство или дори след най-съкровеното сексуално взаимоотношение, което може да си представите. Някои хора изпитват голяма самота точно след като са имали сексуално преживяване с някого, когото наистина обичат. Обръщат се по гръб и все още са самотни.

Въпрос: Каква е първопричината за самотата? Защо се чувстваме самотни?

Отговор: Според светите хора и свещените книги, причината, поради която изпитваш самота, е защото ти си далеч от Бог. С други думи трябва да погледнем темета за самотата във връзка с нашата идентичност и взаимоотношение с Върховната Личност. Каква е истинската ни същност? Ние не сме нашето физическо тяло. Ние не сме нашият ум. Ние сме искрици от Бог – душа по същност, неделима част от Върховния Господ. Това си ти – дете на Бог, искрица от Бог. Ти си тясно свързан с Върховното Същество. Върховното Същество понастоящем е и винаги е бил твоят най-добър Приятел. В древното писание „Шримад Бхагаватам“ Бог Лично заявява: „Преди много време, ти Ме познаваше като твой скъп Приятел. Но сега си Ме забравил, опитвайки си да живееш отделно от Мен и да се забавляваш отделно от Мен. Но преди Ме познаваше като твой скъп Приятел.“

Нашето естествено състояние е да сме свързани с Върховната Съвършена Любеща и Привлекателна Личност. Ти Го наричаш „Бог“. Бог е Личност. Бог не е просто сляпа сила. Бог не е, както може би си представяш, личност, от която се очаква да се страхуваш. Бог не е стар човек; Бог е вечно млад, вечно привлекателен, вечно красив Върховен Господ. Той е най-привлекателният Приятел и най-любещият Приятел, който може да си представиш, че имаш.

Въпрос: Но проблемът е, че сега аз съм забравил тази връзка с Върховния Господ?

Отговор: Да, но връзката е все още тук. Тя винаги ще бъде тук, точно както водата винаги ще бъде мокра. Тя е основна част от теб. Ти винаги ще бъдеш свързан с Бог и тази връзка винаги ще бъде тук. Ти можеш да я забравиш, но не можеш да я прекъснеш. Причината, поради която се чувстваш самотен, е защото сега си далеч от Бог. Ти си отделен от Бог и това е истинската първопричина за самотата. Различните хора изпитват самота по различно време. Но тя е едно и също преживяване. Ние всички я изпитваме, и въпреки че различни случки могат да станат причина наша самота да излезе на преден план, първопричината остава същата.

Няма значение какви са обстоятелствата – страната в която живееш; типът правителство, което имаш (капитализъм или комунизъм); езикът, който говориш; цветът на кожата ти, полът ти – всички ние сме искрици от Бог. И всички изпитваме самота, защото сме напуснали Бог. Ние сме далеч от Бог, защото нямаме необходимото единство с Бог.

Причината, поради която се чувстваш самотен, е защото сега си далеч от Бог.

Според свещените книги и светите хора, причината поради която изпитваш самота, е защото нямаш тясна връзка с Бог. С други думи ти си забравил твоята първоначална връзка с Бог. Затова сега усещаш, че нямаш нещо, от което се нуждаеш. Чувстваш се самотен, защото си далеч от Бог.

Въпрос: Защо атеистите също изпитват самота?

Отговор: Защото те също са неделими части от Бог, те също са деца на Бог. Те просто отричат съществуването на Бог. Те казват: „Няма Бог.“ Но те изпитват самота и това е допълнително доказателство на факта, че наистина има Върховно Същество. Например ако съм жаден, това е доказателство, че се нуждая от вода и това е доказателство, че водата съществува. По същия начин ти се нуждаеш от Бог дори ако си атеист. Може да не вярваш в съществуването на Бог и това няма значение. Едно дете може да не вярва, че неговите баща и майка съществуват. Но неговите баща и майка съществуват. Също остава факт, че това дете се нуждае от някакъв вид връзка с неговите родители, за да бъде щастливо. В основния смисъл ние сме деца на Бог и за да бъдем щастливи, трябва да възстановим връзката си с Върховното Същество. И когато нямаме необходимото обединение с Бог, тогава ние изпитваме самота.

Толкова много хора се опитват да преодолеят самотата си, търсейки в този свят съвършения човек, когото да обичат.

Въпрос: Усещам, че се опитвам да запълня моята самота с всякакъв вид връзки.

Отговор: Толкова много хора се опитват да направят това. Толкова много хора се опитват да преодолеят самотата си, търсейки в този свят съвършения човек, когото да обичат. Те се опитват да намерят някого, когото да обичат и да имат тази съвършена връзка с него. В определен момент от своя живот, хората имат този сън от илюзии, че имат съвършената любовна връзка в този свят. И това свършва разбивайки се, както се случва с всички сънища. Те мислят, че са намерили „съвършената личност“, а всичко свършва, оказвайки се, че техният възлюбен не е толкова съвършен. И дори ако имат чудесна връзка – наистина се обичат един другиго – те все още са самотни. Връзката не удовлетворява в действителност основната същност на човешкия индивид. С други думи, дори ако си с твоя другар в живота, ти все още можеш да усетиш тази самота.

В известен смисъл добре е да изпитваш самота, ако можеш да разбереш каква е причината за нея и позволиш това да те мотивира да търсиш връзката си Бог.

Въпрос: Преди няколко години сестра ми реши да се откаже да се омъжи в полза на кариерата си. Сега, когато е към края на тридесетте си години, тя е ужасена. Страхува се, че няма да си намери съпруг и че ще изживее остатъка от живота си сама. Какво мога да ѝ кажа, за да я утеша?

Отговор: Това, което можеш да кажеш на всекиго, е истината. Дори и да беше си намерила съпруг, тя все още щеше да бъде самотна. Не казвам, че не е някакво предимство да имаш съпруг или че тя не може временно да забрави самотата си. Всички ние можем да се опитаме да покрием самотата си, но без значение какво правим, тя въпреки всичко ще изскочи. Все пак, от друга страна, тя вероятно ще бъде по-очевидна, когато сме сами и нямаме действително добър съпруг, съпруга или приятел. В известен смисъл добре е да изпитваш самота, ако можеш да разбереш каква е причината за нея и позволиш това да те мотивира да търсиш връзката си Бог. С други думи обърни негативното в позитивно. Може да мислиш: „О, самотата е толкова ужасна.“ Психиатърът може да те посъветва: „Добре, намери си много приятели.“ Ти отговаряш: „Но аз имам много приятели и все пак съм самотен.“ Тогава той може да предложи: „Добре, вземи валиум.“ Той просто ти казва да забравиш твоето усещане и да се опиташ да покриеш симптомите на проблема. Но всъщност наистина няма нищо нередно в усещането за самота, ако разбираш действителността, че ти си сам. Наистина няма полза да се опитваш да повярваш, че не си сам. Най-доброто нещо е да разбереш: „Аз съм сам, но не искам да бъда сам. Решението на моята самота е да се свържа обратно с Върховната Личност.“

С други думи позволи на твоята самота да се превърне в духовен копнеж за Бог. Тогава този копнеж действа като теглеща сила, за да съсредоточи твоето пълно внимание върху Върховния. И това е единственият път, по който човек ще достигне до Върховния. Ако желаеш Бог и си заинтересован от духовния живот изобщо, тогава ти можеш да разбереш и да оцениш, че тази самота в действителност е твоето спасително въже към Бог. Ако не изпитваш самота, тогава това означава, че си се отдалечил толкова много от Бог, че действително мислиш, че си добре тук и че този свят действително е твоят дом. И няма да изпиташ самота, докато не стане твърде късно. Кога ще бъде това?

Въпрос: При смърт?

Отговор: Да. Смъртта е крайната сила, която ще те накара да изпиташ самота. Казано по друг начин ще бъдеш най-самотен при смъртта си. Точно сега малките усещания за самота, който вероятно имаш, са просто малка хапка от самотата, която ще изпиташ, когато оставяш твоето тялото зад себе си. Защо? Когато оставяш твоето тяло зад себе си, ти оставяш зад себе си всички и всичко. Оставяш зад себе си твоите приятели, семейство и всичко, към което си бил привързан. Ти напускаш и изпитваш целия страх и цялата тревога, която произлиза от това: „О, аз ще изоставя роднините и приятелите си. О, колко ужасно е това! Никога няма да ги видя отново.“

Докато си в твоето тяло, ти си свързан с хората в този свят. Привързан си към тях и това ти е помогнало да забравиш самотата си за известно време. Ти си привързан не само към хора, привързан си също и към предмети – дома ти, земята, усещането от слънцето, мириса на света и т. н. Всички тези неща са едва доловими, но ти си много привързан към всички тях. И когато оставяш тялото зад себе си – носа си; езика си; нещата, към които си привързан да усещаш; всички хора и всички връзки; и т. н. – ти ще изпиташ такава самота, каквато не си изпитвал никога преди това.

Въпрос: Как мога да избегна такова преживяване?

Отговор: Докато все още си в този свят, твоето внимание трябва да бъде насочено към Бог. С други думи центърът на твоята любов и привързаност не трябва да бъде света и хората в света. Центърът на твоите любов, обич и привързаност трябва да бъде Върховният Господ. Ако привързаността ти е към Бог, когато напускаш този свят, тогава ти напускаш с възбудата на човек, който най-накрай си отива в къщи: „О, сега отивам при моя Приятел. Сега е време да напусна това определено измерение и да отида при Върховния Господ. Аз просто ще Му служа навсякъде, където Той иска да Му служа.“ Свързан си с Върховния Господ чрез медитация и просто съсредоточаваш цялото си внимание към Него. Ако твоята привързаност е към Бог, тогава няма да изпитваш страх и самота в часа на смъртта.

Когато оставяш това тяло зад себе си, ще изпиташ такава самота, каквато не си изпитвал никога преди това.

Въпрос: Разбирам какво казваш – за да превъзмогна самотата, трябва да възстановя връзката си с Бог. Но докато съм се насочил към тази висока цел, все още ми се струва, че имам нужда от дружба или приятелство.

Отговор: Правилно. Трябва да бъдем прагматични. Няма да бъдем идеалисти относно ситуацията. Първо, опитай се да разбереш, че не сме свързани само с Бог, но очевидно сме свързани един с другиго. Всички ние сме искрици от Бог и всички ние сме братя и сестри. Няма правила против свързването на един човек с другиго. Проблемът е, че не може да удовлетворим нуждите си за съвършена личност или да излекуваме самотата си чрез просто свързване с други индивиди. Ако развиваме нашата любов към Бог, тогава постепенно ще решаваме първоначалния проблем за нашата самота. И в същото време можем да бъдем свързани с други индивидуални духовни души, които също са наши братя и сестри, неделими части от Бог.

Установявай връзки с индивиди, които са с подобно влечение – такива, които също са заинтересовани от развитието на любовта си към Бог.

В този смисъл ние сме социални същества. Не сме само Бог и аз. Има Бог, мен и всички останали. Така че нашата връзка е едновременно вертикална и хоризонтална. Свързваме се едновременно с Върховната Личност и също се свързваме с индивиди около нас. Не можеш да живееш без никаква връзка, без никакво приятелство или без други хора в твоя живот. Така че това, което трябва да направиш, е да развиваш хоризонтални връзки с други индивидуални духовни души. Установявай връзки с индивиди, които са с подобно влечение – такива, които също са заинтересовани от развитието на любовта си към Бог. Свързвай се с хора, които се опитват да се развиват духовно. Сприятелявай се с тях. В частен случай, ние се опитваме да осигурим това свързване. Опитваме се да направим така, че да се свързваме един с другиго. Опитваме се да направим някакво подобие на организация, така че хора с духовни интереси да могат да се свързват един с другиго. По този начин нямаме нужда да се разхождаме наоколо и просто да се свързваме с някого и с всички. Всъщност има много хора, които са в различни съдбоносни неща в живота. Затова трябва да бъдем внимателни с вида на връзките, които избираме. С други думи, това което трябва да правим, е да се погрижим нашите връзки да не застават на пътя на нашия опит да поддържаме любовта си към Бог.

Ако си заинтересован от такава духовна връзка или от развитието на любовта си към Бог, тогава трябва да се свържеш с нас и ние ще те научим как можеш да развиваш любовта си към Бог.

 

 

Копнеж за удоволствие

Ти искаш да бъдеш щастлив. Аз искам да бъда щастлив. Всеки иска да бъде щастлив. Целият ни живот е просто борба да бъдем щастливи.

Страдание не е равно на духовност

Естествено е човек да иска да бъде щастлив. Естествено е за всеки един от нас да иска да бъде удовлетворен.

Но някои хора вярват, че спиритуалистите или трансцеденталистите са някак си против щастието. Те мислят, че спиритуалист или трансцеденталист е някой, който е в страдание, който се забавлява страдайки.

Но ако човек е запознат с науката за идентичността, той познава своята истинска идентичност. Той познава своята истинска функция в живота. Неговото естествено занятие в живота не е страданието.

Във Филипините например много хора приравняват страдание с духовност. Те вярват, че човек, който страда, е някак си в духовно състояние и че колкото е по-беден, толкова е по-духовно напреднал. И в определени дни от годината, особено във времето около Великден, някои хора подражават на Исус Христос и организират нещата така, че да бъдат поставени в състояние на страдание. Те са приковавани към кръст или са бити с пръчка по гърба, докато носят кръст.

В различните култури може да намерите подобен вид неща, където хората преминават през това самонараняващо страдание, за да почувстват, че са в по-духовно състояние. Те считат, че ако си нещастен, това е духовно; и ако си щастлив, това е недуховно.

Преследването на удоволствие за сетивата

Всъщност всеки търси удоволствие. Разликата е, че различните хора се опитват да намерят това щастие на различни места. Опитват се да намерят щастие по различни начини.

Например можеш да бъдеш много материалистичен човек. Това означава, че се опитваш да удовлетвориш твоето желание за щастие чрез материални сетивни удоволствия – опитвайки се да доставяш удоволствие на сетивата си колкото е възможно повече. Може да се чувстваш малко празен или нещастен отвътре и така отиваш до хладилника. Мислиш си, че може би ще бъдеш щастлив, ако доставиш удоволствие на езика си: „Мляс… мляс… мляс!“ С други думи, доставяш на езика си вкусов оргазъм. Или може би си мислиш, че ако можеш да имаш сексуален оргазъм, ще бъдеш щастлив. Така че четеш някое списание „Playboy“ или се опитваш да си намериш сексуален партньор. Започваш да виждаш целта на живота в това да доставиш удоволствие на сетивата си и затова се стремиш да получиш всички неща и хора, от които се нуждаеш, за да имаш това удоволствие.

Веднъж, когато бях във Филипините, видях по телевизията идентификацията на една станция. Лозунгът на този телевизионен канал беше: „Забавлявай се!“ Седях там, гледайки новините – някакви хора хвърляха бомби, убиваха и избягаха с кола – и всичко това последвано от този звън: „Забавлявай се!“ Каква ирония! Сега обикновено, когато хората казват „забавлявай се“, говорят за излизане навън и купуване на нещо или ядене на нещо. Но всъщност забавлението е естественото състояние на живото същество. Естествено е за нас да искаме да се забавляваме и да бъдем щастливи. Въпросът е всъщност от къде да бъде намерено това удоволствие.

Естествено е за нас да искаме да се забавляваме и да бъдем щастливи. Въпросът е всъщност от къде да бъде намерено това удоволствие.

Умът е като маймуна

Колко сетивно удоволствие наистина получава някога човек от сетивни дейности? Желанието за задоволство обикновено тласка човек към някакъв вид сетивно удоволствие. Обикновено умът предоставя едно след друго неща, по които човек може да скача. Той скача до хладилника за разпалване на езика или скача до киното за разпалване на очите. И след това скача до сладоледения салон за друго разпалване на езика и скача в леглото за сексуално разпалване. Или скача до стереоуредбата за музика (разпалване на ушите) или скача до телевизора (разпалване на очите).

С други думи през целия ден, умът ти е като маймуна, подскачаща от едно дърво на друго. Скача от едно възможно място за забавление на друго. Опитва се да намери някакъв вид убежище в различни дейности, като гледане на телевизия например.

Може би не си включил телевизора, за да гледаш някое определено предаване. Ти просто си включил телевизора, защото умът ти е скочил на това място като убежище, където може би ще има възможност да намери някакъв вид удоволствие или поне някакъв вид облекчение. Искаш де се облекчиш от безсмисленото си съществуване, от болката, която може би изпитваш или празнината, която може би имаш в сърцето си.

Умът ти е като маймуна, подскачаща от едно дърво на друго. Скача от едно възможно място за забавление на друго.

Умът е лъжец

Умът в основата си е лъжец и много хора все още не са разбрали това. Изпитваме това желание за щастие в себе си и умът казва: „Това ще го удовлетвори!“ Получаваме съобщение от ума си: „Отиди и гледай този филм.“ Подчиняваме се: „Добре, тръгваме към киното.“ Следваме съветите на ума си. Но след филма, все още не сме щастливи; може би сме по-нещастни, от колкото сме били преди. В края на краищата повечето филми ни карат да се чувстваме празни и наранени отвътре. Времето минава – тъкмо сме минали през цялото пътуване – и ето ни пак тук. Не сме щастливи.

И тогава какво? Нашето желание за щастие ни дърпа отново и умът казва: „Ще опитаме това. Отиди да ядеш сладолед или да играеш баскетбол.“ И ние сме толкова глупави, отново се доверяваме на ума. Умът предоставя едно след друго съмнителни решения. Това ще продължава по този начин не само в течение на години, а за целия човешки живот. И не сме преценили все още, че умът ни дава безполезни напътствия. Умът действително ни повежда на пътуване и ние няма да получим нищо от това пътуване. Действително няма да получим никакво щастие в резултат на цялото това скачане от едно нещо на друго.

Може да се запитаме: „Е добре, колко съм щастлив сега, след като скачах от тук до там за последните четиридесет години? Колко съм щастлив, следвайки диктуването на моя ум всеки ден? Е добре, аз съм по-отчаян, отколкото бях в началото. Всъщност, аз съм по-нещастен, отколкото бях първоначално.“

До какво заключение можем да достигнем? Следването на ума няма да ни донесе щастие. Не е ли логично? Следвахме ума толкова дълго и той не ни помогна да постигнем щастието, което търсим. Служим на сетивата си и служим на краля на сетивата – ума. Но все още сме отчаяни. Не само сме нещастни, защото не сме удовлетворени от ограничения източник на удоволствия, получен от нашите усилия, но времето също е отминало.

Всичката тревога, причинена от исканията ти, които не можеш да получиш, ще ти причинява още повече страдание.

Тревоги, тревоги

Какво означава отминаването на времето? Тялото започва да страда от старостта. Тялото е подложено на големи страдания. Физическата болка нараства и тревогите също се увеличават. Много хора изпитват мъка, разочарование и тревога по отношение на старостта. И докато преминаваме през нашата „радостна“ екскурзия и се опитваме да бъдем щастливи в този свят, какво още получаваме в стремежа си да бъдем задоволени? Тревогата да получим, запазим или изгубим това, което искаме или това, което смятаме, че ще ни направи щастливи.

С други думи всеки път, когато се опиташ да намериш щастие чрез сетивно удоволствие, ти се тревожиш, че може да не получиш тези неща, от които смяташ, че се нуждаеш, за да бъдеш щастлив. Например може да ти се струва, че се нуждаеш от ново радио или кола, за да бъдеш щастлив. Обаче може би не си в състояние да се сдобиеш с тази кола, защото нямаш достатъчно пари и не смяташ, че банката ще ти даде заем. Изправен пред такава ситуация, ти изпитваш тревога.

Има толкова много неща, от които смяташ, че се нуждаеш или искаш, за да бъдеш щастлив. И понеже никога не можеш да получиш всичко, от което смяташ, че се нуждаеш, за да бъдеш щастлив, ще бъдеш нещастен заради това. Всичката тревога, причинена от исканията ти, които не можеш да получиш, ще ти причинява още повече страдание.

Два типа общества

В този свят има два типа общества. Има бедно общество, където хората се тревожат, че няма да се сдобият с това, от което смятат, че се нуждаят за да бъдат щастливи. Те смятат: „О, не мога да се сдобия с новото радио. Толкова съм нещастен.“ По същество те са чули всички реклами казващи им: „Ти се нуждаеш от това радио, за да бъдеш щастлив!“ Понеже те не могат да се сдобият с него, те се чувстват недоволни и неудовлетворени.

От друга страна има богато общество, където хората също се тревожат. Колкото по-богати стават, толкова желанията им стават по-големи. Докато така нареченият беден човек се тревожи, че не е в състояние да се сдобие с радио, богатият човек се тревожи, че няма да успее да си купи остров или корпорация, защото някой друг също се опитва да ги купи преди него.

Богатите също имат техните тревоги. Всичко е относително. Но богатият човек се страхува много повече. Той се тревожи, че някой ще дойде и ще му открадне това, което има. Затова той има толкова много ключалки на вратите си, толкова много големи врати, толкова много пазачи, толкова много системи за сигурност и оръжия – за да бъде сигурен, че никой няма да вземе това, което вече има.

Докато така нареченият беден човек се тревожи, че не е в състояние да се сдобие с радио, богатият човек се тревожи, че няма да успее да си купи остров или корпорация. Всичко е относително.

Той изпада в тревога, след като някой дойде и вземе това, което има. Мистър Маркос например имаше всичко – Филипините. Те бяха играчка за него и неговата съпруга; те гледаха на тях като на свое собствено владение. Някой им ги отне. Те повече не ги притежаваха, така че те изпитваха тревога: „О, ние изгубихме това, което имахме!“ Ако изгубиш нещо, ти считаш: „О не, някой го открадна! То изчезна! Колко жалко! Аз съм толкова нещастен!“

Безсмислена борба

Ако погледнеш към целия опит за забавление на материята, ще видиш, че това наистина е безсмислена борба. На първо място, ти винаги си загрижен, че трябва да се сдобиеш с нещата, с които не си се сдобил все още. „О, трябва да работя усилено, за да се сдобия с тези различни неща! Кога ли ще се сдобия с тях?“

Когато успееш и се сдобиеш с тези неща, те няма да те задоволят наистина. Ти си душа по същество, тези неща са направени от материя. Ти не си физическото тяло; ти не си умът. Ти си духовна искрица – неделима част от Върховното Същество. Материалната енергия не може да задоволи теб – духовната душа. Докато си зависим от материалните неща, има тревога да се опиташ да запазиш това, което имаш. Ти изпитваш страх, че някой може да се опита да вземе нещо от теб: „О, аз трябва да защитя моята собственост. Трябва да държа настрана крадците!“ Но рано или късно, ти изпитваш страдание и тревога от загубата на това, което имаш: „О не, къщата ми изгоря; конкуренти погълнаха бизнеса ми; крадци ограбиха офиса ми!“

Болести – дракон с милиарди глави

Докато си загрижен заради загубата на нещо, отиваш на доктор и той ти казва, че си прихванал някаква болест. Може би е рак, туберкулоза или някаква друга болест. Разбира се винаги има някакво обещание за лечение. „Не се безпокой. Ще решим проблема ти!“ Някои хора твърдят: „О да, ще ви отървем от болестите!“ Но отново има туберкулоза в Съединените щати например. Считаше се, че това е нещо от миналото на Съединените щати. Но сега има случаи на туберкулоза. Защо? Все пак така наречените учени заявяват: „Да, отървахме се от нея!“

Освен това има СПИН с туберкулоза. Има хора със СПИН, които се заразяват с туберкулоза. Те се разхождат наоколо, кашлят върху всички и предават на другите хора туберкулоза. Какъв кошмар!

Факт е, че не можеш да спреш болестите. Това е като дракон с милиарди глави. Отсичаш една глава, а се появяват четири други. Това е точно така.

Ти не си физическото тяло; ти не си умът. Ти си духовна искрица – неделима част от Върховното Същество. Материалната енергия не може да задоволи теб – духовната душа.

Раждане и смърт

Две други страдания, съществуващи в това материално измерение, са раждане и смърт. Всеки е преживял раждане. За да се появиш на това място, е трябвало да се родиш. И това е настина жалко. Върховният Господ казва в „Бхагавад-гита“:

„Всички планети в материалния свят, от най-висшата до най-низшата, са места на страдание, където има повтарящото се раждане и смърт. Но личност, която достига Моето жилище, о, сине на Кунти, никога не се ражда отново.“

„Бхагавад-гита“ също казва: „За този, който е роден, смъртта е сигурна.“ Най-тежкото изпитание в това материално измерение е смъртта. В края на краищата всички се страхуват от смъртта – освен ако не познават своята истинска духовна същност и връзка с Върховния Господ. Ако търсиш щастие – а ти трябва да го търсиш – тогава трябва да разбереш тази позиция: Не можеш да бъдеш щастлив, без значение какво се опитваш да направиш в живота, докато не победиш смъртта. Защо? Защото смъртта е винаги на заден план, когато се опитваш да се наслаждаваш на живота. Смъртта винаги се спотайва на заден план и ти знаеш, че един ден ще трябва да се изправиш пред тази реалност, че трябва да напуснеш това място. Понякога може да забравяш това, но след това си припомняш, когато видиш автомобилна катастрофа или когато твой роднина напусне тяло си. Спомняш си, че един ден ти също ще трябва да напуснеш тялото си. Докато не победиш смъртта, не можеш да бъдеш щастлив в живота. Следователно личност, която иска да бъде щастлива в този живот, трябва да победи смъртта. А ти можеш да победиш смъртта чрез разбиране на твоята истинска идентичност.

Надделяване над страданията

Както обсъдихме, това материално измерение е пълно с отчайващи условия за този, който се мъчи да намери щастието си в материална сетивна наслада. Той се сблъсква с толкова много източници на страдание. Преминава през раждане, болести, старост и смърт. През живата си в този сват, той също редовно изпитва тревога или страх от смъртта. Този страх от смъртта е винаги там, точно както страхът от болестите и старостта спохождат човека. Тези страхове винаги съпровождат личността, която живее материалистичен живот.

С други думи не само преминаването през смъртта е това, което причинява страдание. Това е целият ти живот, който смъртта прави отчайващ. В известен смисъл смъртта не е проблем; проблемът е страхът ти от смъртта. През целия ти живот ти е напомняно, че един ден ще трябва да оставиш всичко след себе си. Ти дори не разбираш защо всичко това трябва да се случи. Как става така, че хората трябва да преминат през смъртта? Как се случва така, че майка ти, съпругата ти или децата ти трябва да умрат? По този начин смъртта прави живота ти отчайващ. Обаче въпреки че съществуват тези източници на страдание, ти можеш да надделееш над тях.

Не можеш да бъдеш щастлив, без значение какво се опитваш да направиш в живота, докато не победиш смъртта.

Искаш да бъдеш щастлив. Но за да бъдеш щастлив, не можеш просто да останеш с илюзията, че ти си твоето физическо тяло.

И не можеш просто да продължиш да се опитваш да търсиш щастие, наслаждавайки се на материалния свят чрез сетивата си – просто ядейки, спейки, правейки секс и т. н. Трябва да успееш да разбереш твоята истинска духовна идентичност и твоята връзка с Бог. Ако имаш мъдростта от такова разбиране, можеш да превъзмогнеш и преодолееш тревогите и източниците на страдание, за които говорихме. Ако разбереш, че ти си душа, не материя, тогава ти незабавно побеждаваш страха си от смъртта. Например аз знам, че не съм тази риза. Ако си въобразявах, че съм тази риза, тогава аз щях да бъда силно разтревожен, че един ден ще трябва да загубя тази риза. Но понеже не съм тази риза, следователно аз не изпитвам нещастие от знанието, че един ден ще трябва да съблека тази риза. Няма проблем, че един ден ще трябва да оставя тази риза след себе си. Аз лесно мога да съблека тази риза; това не е кой знае какво.

По същия начин, ако ти е известно, че си духовна душа, тогава ти знаеш, че един ден ще трябва да съблечеш твоето физическо тяло. Това не е кой знае какво, защото ти е известно, че ти си духовна душа. Нещо повече, ако наистина искаш да победиш смъртта, трябва до успееш да познаеш Бог. С други думи всъщност трябва сега да бъдеш единен с Бог. По този начин, когато напуснеш тялото си, ти ще продължиш това единство и всъщност ще бъдеш защитен от Бог. Ще бъдеш свързан с него. Опитът ти да бъдеш щастлив е естествен. Всички се опитват да бъдат щастливи. Но начинът, по който трябва да се опитваш да бъдеш щастлив, не е чрез преследване на сетивни разпалвания. По-скоро трябва да се опиташ да достигнеш до разбирането кой всъщност си ти и да се свържеш с Бог.

За да бъдеш щастлив, не можеш просто да останеш с илюзията, че ти си твоето физическо тяло.

Самота – има лечение

Въпрос: Един ден бях на парти и много от моите приятели бяха там. Но дълбоко в душата си аз се чувствах толкова самотен. Искам да знам за какво се отнася тази самота.

Отговор: Почти всеки е имал това преживяване да бъде самотен, въпреки че сме между толкова много хора. Аз лично си спомням Коледа, когато бях дете. Винаги имаше много хоро в къщата. Те не бяха чужди хора, всъщност бяха роднини и приятели на семейството. Но преживяването за самота съществуваше, дори когато бях между всички тези любими хора – родители, приятели и т. н. Всички бяха там, въпреки това аз чувствах тази самота. Аз знаех, че бях празен.

И така когато говорим за самота, говорим също и за празнота. Самотата в действителност е празнота, нали? Това е трудно да се опише. Самотата включва също и други неща, като например страх. Самотата включва страх. Ние я изпитваме не само когато сме сами, но дори когато сме с голяма група хора, когато сме с нашето семейство или дори след най-съкровеното сексуално взаимоотношение, което може да си представите. Някои хора изпитват голяма самота точно след като са имали сексуално преживяване с някого, когото наистина обичат. Обръщат се по гръб и все още са самотни.

Въпрос: Каква е първопричината за самотата? Защо се чувстваме самотни?

Отговор: Според светите хора и свещените книги, причината, поради която изпитваш самота, е защото ти си далеч от Бог. С други думи трябва да погледнем темета за самотата във връзка с нашата идентичност и взаимоотношение с Върховната Личност. Каква е истинската ни същност? Ние не сме нашето физическо тяло. Ние не сме нашият ум. Ние сме искрици от Бог – душа по същност, неделима част от Върховния Господ. Това си ти – дете на Бог, искрица от Бог. Ти си тясно свързан с Върховното Същество. Върховното Същество понастоящем е и винаги е бил твоят най-добър Приятел. В древното писание „Шримад Бхагаватам“ Бог Лично заявява: „Преди много време, ти Ме познаваше като твой скъп Приятел. Но сега си Ме забравил, опитвайки си да живееш отделно от Мен и да се забавляваш отделно от Мен. Но преди Ме познаваше като твой скъп Приятел.“

Нашето естествено състояние е да сме свързани с Върховната Съвършена Любеща и Привлекателна Личност. Ти Го наричаш „Бог“. Бог е Личност. Бог не е просто сляпа сила. Бог не е, както може би си представяш, личност, от която се очаква да се страхуваш. Бог не е стар човек; Бог е вечно млад, вечно привлекателен, вечно красив Върховен Господ. Той е най-привлекателният Приятел и най-любещият Приятел, който може да си представиш, че имаш.

Въпрос: Но проблемът е, че сега аз съм забравил тази връзка с Върховния Господ?

Отговор: Да, но връзката е все още тук. Тя винаги ще бъде тук, точно както водата винаги ще бъде мокра. Тя е основна част от теб. Ти винаги ще бъдеш свързан с Бог и тази връзка винаги ще бъде тук. Ти можеш да я забравиш, но не можеш да я прекъснеш. Причината, поради която се чувстваш самотен, е защото сега си далеч от Бог. Ти си отделен от Бог и това е истинската първопричина за самотата. Различните хора изпитват самота по различно време. Но тя е едно и също преживяване. Ние всички я изпитваме, и въпреки че различни случки могат да станат причина наша самота да излезе на преден план, първопричината остава същата.

Няма значение какви са обстоятелствата – страната в която живееш; типът правителство, което имаш (капитализъм или комунизъм); езикът, който говориш; цветът на кожата ти, полът ти – всички ние сме искрици от Бог. И всички изпитваме самота, защото сме напуснали Бог. Ние сме далеч от Бог, защото нямаме необходимото единство с Бог.

Причината, поради която се чувстваш самотен, е защото сега си далеч от Бог.

Според свещените книги и светите хора, причината поради която изпитваш самота, е защото нямаш тясна връзка с Бог. С други думи ти си забравил твоята първоначална връзка с Бог. Затова сега усещаш, че нямаш нещо, от което се нуждаеш. Чувстваш се самотен, защото си далеч от Бог.

Въпрос: Защо атеистите също изпитват самота?

Отговор: Защото те също са неделими части от Бог, те също са деца на Бог. Те просто отричат съществуването на Бог. Те казват: „Няма Бог.“ Но те изпитват самота и това е допълнително доказателство на факта, че наистина има Върховно Същество. Например ако съм жаден, това е доказателство, че се нуждая от вода и това е доказателство, че водата съществува. По същия начин ти се нуждаеш от Бог дори ако си атеист. Може да не вярваш в съществуването на Бог и това няма значение. Едно дете може да не вярва, че неговите баща и майка съществуват. Но неговите баща и майка съществуват. Също остава факт, че това дете се нуждае от някакъв вид връзка с неговите родители, за да бъде щастливо. В основния смисъл ние сме деца на Бог и за да бъдем щастливи, трябва да възстановим връзката си с Върховното Същество. И когато нямаме необходимото обединение с Бог, тогава ние изпитваме самота.

Толкова много хора се опитват да преодолеят самотата си, търсейки в този свят съвършения човек, когото да обичат.

Въпрос: Усещам, че се опитвам да запълня моята самота с всякакъв вид връзки.

Отговор: Толкова много хора се опитват да направят това. Толкова много хора се опитват да преодолеят самотата си, търсейки в този свят съвършения човек, когото да обичат. Те се опитват да намерят някого, когото да обичат и да имат тази съвършена връзка с него. В определен момент от своя живот, хората имат този сън от илюзии, че имат съвършената любовна връзка в този свят. И това свършва разбивайки се, както се случва с всички сънища. Те мислят, че са намерили „съвършената личност“, а всичко свършва, оказвайки се, че техният възлюбен не е толкова съвършен. И дори ако имат чудесна връзка – наистина се обичат един другиго – те все още са самотни. Връзката не удовлетворява в действителност основната същност на човешкия индивид. С други думи, дори ако си с твоя другар в живота, ти все още можеш да усетиш тази самота.

В известен смисъл добре е да изпитваш самота, ако можеш да разбереш каква е причината за нея и позволиш това да те мотивира да търсиш връзката си Бог.

Въпрос: Преди няколко години сестра ми реши да се откаже да се омъжи в полза на кариерата си. Сега, когато е към края на тридесетте си години, тя е ужасена. Страхува се, че няма да си намери съпруг и че ще изживее остатъка от живота си сама. Какво мога да ѝ кажа, за да я утеша?

Отговор: Това, което можеш да кажеш на всекиго, е истината. Дори и да беше си намерила съпруг, тя все още щеше да бъде самотна. Не казвам, че не е някакво предимство да имаш съпруг или че тя не може временно да забрави самотата си. Всички ние можем да се опитаме да покрием самотата си, но без значение какво правим, тя въпреки всичко ще изскочи. Все пак, от друга страна, тя вероятно ще бъде по-очевидна, когато сме сами и нямаме действително добър съпруг, съпруга или приятел. В известен смисъл добре е да изпитваш самота, ако можеш да разбереш каква е причината за нея и позволиш това да те мотивира да търсиш връзката си Бог. С други думи обърни негативното в позитивно. Може да мислиш: „О, самотата е толкова ужасна.“ Психиатърът може да те посъветва: „Добре, намери си много приятели.“ Ти отговаряш: „Но аз имам много приятели и все пак съм самотен.“ Тогава той може да предложи: „Добре, вземи валиум.“ Той просто ти казва да забравиш твоето усещане и да се опиташ да покриеш симптомите на проблема. Но всъщност наистина няма нищо нередно в усещането за самота, ако разбираш действителността, че ти си сам. Наистина няма полза да се опитваш да повярваш, че не си сам. Най-доброто нещо е да разбереш: „Аз съм сам, но не искам да бъда сам. Решението на моята самота е да се свържа обратно с Върховната Личност.“

С други думи позволи на твоята самота да се превърне в духовен копнеж за Бог. Тогава този копнеж действа като теглеща сила, за да съсредоточи твоето пълно внимание върху Върховния. И това е единственият път, по който човек ще достигне до Върховния. Ако желаеш Бог и си заинтересован от духовния живот изобщо, тогава ти можеш да разбереш и да оцениш, че тази самота в действителност е твоето спасително въже към Бог. Ако не изпитваш самота, тогава това означава, че си се отдалечил толкова много от Бог, че действително мислиш, че си добре тук и че този свят действително е твоят дом. И няма да изпиташ самота, докато не стане твърде късно. Кога ще бъде това?

Въпрос: При смърт?

Отговор: Да. Смъртта е крайната сила, която ще те накара да изпиташ самота. Казано по друг начин ще бъдеш най-самотен при смъртта си. Точно сега малките усещания за самота, който вероятно имаш, са просто малка хапка от самотата, която ще изпиташ, когато оставяш твоето тялото зад себе си. Защо? Когато оставяш твоето тяло зад себе си, ти оставяш зад себе си всички и всичко. Оставяш зад себе си твоите приятели, семейство и всичко, към което си бил привързан. Ти напускаш и изпитваш целия страх и цялата тревога, която произлиза от това: „О, аз ще изоставя роднините и приятелите си. О, колко ужасно е това! Никога няма да ги видя отново.“

Докато си в твоето тяло, ти си свързан с хората в този свят. Привързан си към тях и това ти е помогнало да забравиш самотата си за известно време. Ти си привързан не само към хора, привързан си също и към предмети – дома ти, земята, усещането от слънцето, мириса на света и т. н. Всички тези неща са едва доловими, но ти си много привързан към всички тях. И когато оставяш тялото зад себе си – носа си; езика си; нещата, към които си привързан да усещаш; всички хора и всички връзки; и т. н. – ти ще изпиташ такава самота, каквато не си изпитвал никога преди това.

Въпрос: Как мога да избегна такова преживяване?

Отговор: Докато все още си в този свят, твоето внимание трябва да бъде насочено към Бог. С други думи центърът на твоята любов и привързаност не трябва да бъде света и хората в света. Центърът на твоите любов, обич и привързаност трябва да бъде Върховният Господ. Ако привързаността ти е към Бог, когато напускаш този свят, тогава ти напускаш с възбудата на човек, който най-накрай си отива в къщи: „О, сега отивам при моя Приятел. Сега е време да напусна това определено измерение и да отида при Върховния Господ. Аз просто ще Му служа навсякъде, където Той иска да Му служа.“ Свързан си с Върховния Господ чрез медитация и просто съсредоточаваш цялото си внимание към Него. Ако твоята привързаност е към Бог, тогава няма да изпитваш страх и самота в часа на смъртта.

Когато оставяш това тяло зад себе си, ще изпиташ такава самота, каквато не си изпитвал никога преди това.

Въпрос: Разбирам какво казваш – за да превъзмогна самотата, трябва да възстановя връзката си с Бог. Но докато съм се насочил към тази висока цел, все още ми се струва, че имам нужда от дружба или приятелство.

Отговор: Правилно. Трябва да бъдем прагматични. Няма да бъдем идеалисти относно ситуацията. Първо, опитай се да разбереш, че не сме свързани само с Бог, но очевидно сме свързани един с другиго. Всички ние сме искрици от Бог и всички ние сме братя и сестри. Няма правила против свързването на един човек с другиго. Проблемът е, че не може да удовлетворим нуждите си за съвършена личност или да излекуваме самотата си чрез просто свързване с други индивиди. Ако развиваме нашата любов към Бог, тогава постепенно ще решаваме първоначалния проблем за нашата самота. И в същото време можем да бъдем свързани с други индивидуални духовни души, които също са наши братя и сестри, неделими части от Бог.

Установявай връзки с индивиди, които са с подобно влечение – такива, които също са заинтересовани от развитието на любовта си към Бог.

В този смисъл ние сме социални същества. Не сме само Бог и аз. Има Бог, мен и всички останали. Така че нашата връзка е едновременно вертикална и хоризонтална. Свързваме се едновременно с Върховната Личност и също се свързваме с индивиди около нас. Не можеш да живееш без никаква връзка, без никакво приятелство или без други хора в твоя живот. Така че това, което трябва да направиш, е да развиваш хоризонтални връзки с други индивидуални духовни души. Установявай връзки с индивиди, които са с подобно влечение – такива, които също са заинтересовани от развитието на любовта си към Бог. Свързвай се с хора, които се опитват да се развиват духовно. Сприятелявай се с тях. В частен случай, ние се опитваме да осигурим това свързване. Опитваме се да направим така, че да се свързваме един с другиго. Опитваме се да направим някакво подобие на организация, така че хора с духовни интереси да могат да се свързват един с другиго. По този начин нямаме нужда да се разхождаме наоколо и просто да се свързваме с някого и с всички. Всъщност има много хора, които са в различни съдбоносни неща в живота. Затова трябва да бъдем внимателни с вида на връзките, които избираме. С други думи, това което трябва да правим, е да се погрижим нашите връзки да не застават на пътя на нашия опит да поддържаме любовта си към Бог.

Ако си заинтересован от такава духовна връзка или от развитието на любовта си към Бог, тогава трябва да се свържеш с нас и ние ще те научим как можеш да развиваш любовта си към Бог.

 

 

Копнеж за удоволствие

Ти искаш да бъдеш щастлив. Аз искам да бъда щастлив. Всеки иска да бъде щастлив. Целият ни живот е просто борба да бъдем щастливи.

Страдание не е равно на духовност

Естествено е човек да иска да бъде щастлив. Естествено е за всеки един от нас да иска да бъде удовлетворен.

Но някои хора вярват, че спиритуалистите или трансцеденталистите са някак си против щастието. Те мислят, че спиритуалист или трансцеденталист е някой, който е в страдание, който се забавлява страдайки.

Но ако човек е запознат с науката за идентичността, той познава своята истинска идентичност. Той познава своята истинска функция в живота. Неговото естествено занятие в живота не е страданието.

Във Филипините например много хора приравняват страдание с духовност. Те вярват, че човек, който страда, е някак си в духовно състояние и че колкото е по-беден, толкова е по-духовно напреднал. И в определени дни от годината, особено във времето около Великден, някои хора подражават на Исус Христос и организират нещата така, че да бъдат поставени в състояние на страдание. Те са приковавани към кръст или са бити с пръчка по гърба, докато носят кръст.

В различните култури може да намерите подобен вид неща, където хората преминават през това самонараняващо страдание, за да почувстват, че са в по-духовно състояние. Те считат, че ако си нещастен, това е духовно; и ако си щастлив, това е недуховно.

Преследването на удоволствие за сетивата

Всъщност всеки търси удоволствие. Разликата е, че различните хора се опитват да намерят това щастие на различни места. Опитват се да намерят щастие по различни начини.

Например можеш да бъдеш много материалистичен човек. Това означава, че се опитваш да удовлетвориш твоето желание за щастие чрез материални сетивни удоволствия – опитвайки се да доставяш удоволствие на сетивата си колкото е възможно повече. Може да се чувстваш малко празен или нещастен отвътре и така отиваш до хладилника. Мислиш си, че може би ще бъдеш щастлив, ако доставиш удоволствие на езика си: „Мляс… мляс… мляс!“ С други думи, доставяш на езика си вкусов оргазъм. Или може би си мислиш, че ако можеш да имаш сексуален оргазъм, ще бъдеш щастлив. Така че четеш някое списание „Playboy“ или се опитваш да си намериш сексуален партньор. Започваш да виждаш целта на живота в това да доставиш удоволствие на сетивата си и затова се стремиш да получиш всички неща и хора, от които се нуждаеш, за да имаш това удоволствие.

Веднъж, когато бях във Филипините, видях по телевизията идентификацията на една станция. Лозунгът на този телевизионен канал беше: „Забавлявай се!“ Седях там, гледайки новините – някакви хора хвърляха бомби, убиваха и избягаха с кола – и всичко това последвано от този звън: „Забавлявай се!“ Каква ирония! Сега обикновено, когато хората казват „забавлявай се“, говорят за излизане навън и купуване на нещо или ядене на нещо. Но всъщност забавлението е естественото състояние на живото същество. Естествено е за нас да искаме да се забавляваме и да бъдем щастливи. Въпросът е всъщност от къде да бъде намерено това удоволствие.

Естествено е за нас да искаме да се забавляваме и да бъдем щастливи. Въпросът е всъщност от къде да бъде намерено това удоволствие.

Умът е като маймуна

Колко сетивно удоволствие наистина получава някога човек от сетивни дейности? Желанието за задоволство обикновено тласка човек към някакъв вид сетивно удоволствие. Обикновено умът предоставя едно след друго неща, по които човек може да скача. Той скача до хладилника за разпалване на езика или скача до киното за разпалване на очите. И след това скача до сладоледения салон за друго разпалване на езика и скача в леглото за сексуално разпалване. Или скача до стереоуредбата за музика (разпалване на ушите) или скача до телевизора (разпалване на очите).

С други думи през целия ден, умът ти е като маймуна, подскачаща от едно дърво на друго. Скача от едно възможно място за забавление на друго. Опитва се да намери някакъв вид убежище в различни дейности, като гледане на телевизия например.

Може би не си включил телевизора, за да гледаш някое определено предаване. Ти просто си включил телевизора, защото умът ти е скочил на това място като убежище, където може би ще има възможност да намери някакъв вид удоволствие или поне някакъв вид облекчение. Искаш де се облекчиш от безсмисленото си съществуване, от болката, която може би изпитваш или празнината, която може би имаш в сърцето си.

Умът ти е като маймуна, подскачаща от едно дърво на друго. Скача от едно възможно място за забавление на друго.

Умът е лъжец

Умът в основата си е лъжец и много хора все още не са разбрали това. Изпитваме това желание за щастие в себе си и умът казва: „Това ще го удовлетвори!“ Получаваме съобщение от ума си: „Отиди и гледай този филм.“ Подчиняваме се: „Добре, тръгваме към киното.“ Следваме съветите на ума си. Но след филма, все още не сме щастливи; може би сме по-нещастни, от колкото сме били преди. В края на краищата повечето филми ни карат да се чувстваме празни и наранени отвътре. Времето минава – тъкмо сме минали през цялото пътуване – и ето ни пак тук. Не сме щастливи.

И тогава какво? Нашето желание за щастие ни дърпа отново и умът казва: „Ще опитаме това. Отиди да ядеш сладолед или да играеш баскетбол.“ И ние сме толкова глупави, отново се доверяваме на ума. Умът предоставя едно след друго съмнителни решения. Това ще продължава по този начин не само в течение на години, а за целия човешки живот. И не сме преценили все още, че умът ни дава безполезни напътствия. Умът действително ни повежда на пътуване и ние няма да получим нищо от това пътуване. Действително няма да получим никакво щастие в резултат на цялото това скачане от едно нещо на друго.

Може да се запитаме: „Е добре, колко съм щастлив сега, след като скачах от тук до там за последните четиридесет години? Колко съм щастлив, следвайки диктуването на моя ум всеки ден? Е добре, аз съм по-отчаян, отколкото бях в началото. Всъщност, аз съм по-нещастен, отколкото бях първоначално.“

До какво заключение можем да достигнем? Следването на ума няма да ни донесе щастие. Не е ли логично? Следвахме ума толкова дълго и той не ни помогна да постигнем щастието, което търсим. Служим на сетивата си и служим на краля на сетивата – ума. Но все още сме отчаяни. Не само сме нещастни, защото не сме удовлетворени от ограничения източник на удоволствия, получен от нашите усилия, но времето също е отминало.

Всичката тревога, причинена от исканията ти, които не можеш да получиш, ще ти причинява още повече страдание.

Тревоги, тревоги

Какво означава отминаването на времето? Тялото започва да страда от старостта. Тялото е подложено на големи страдания. Физическата болка нараства и тревогите също се увеличават. Много хора изпитват мъка, разочарование и тревога по отношение на старостта. И докато преминаваме през нашата „радостна“ екскурзия и се опитваме да бъдем щастливи в този свят, какво още получаваме в стремежа си да бъдем задоволени? Тревогата да получим, запазим или изгубим това, което искаме или това, което смятаме, че ще ни направи щастливи.

С други думи всеки път, когато се опиташ да намериш щастие чрез сетивно удоволствие, ти се тревожиш, че може да не получиш тези неща, от които смяташ, че се нуждаеш, за да бъдеш щастлив. Например може да ти се струва, че се нуждаеш от ново радио или кола, за да бъдеш щастлив. Обаче може би не си в състояние да се сдобиеш с тази кола, защото нямаш достатъчно пари и не смяташ, че банката ще ти даде заем. Изправен пред такава ситуация, ти изпитваш тревога.

Има толкова много неща, от които смяташ, че се нуждаеш или искаш, за да бъдеш щастлив. И понеже никога не можеш да получиш всичко, от което смяташ, че се нуждаеш, за да бъдеш щастлив, ще бъдеш нещастен заради това. Всичката тревога, причинена от исканията ти, които не можеш да получиш, ще ти причинява още повече страдание.

Два типа общества

В този свят има два типа общества. Има бедно общество, където хората се тревожат, че няма да се сдобият с това, от което смятат, че се нуждаят за да бъдат щастливи. Те смятат: „О, не мога да се сдобия с новото радио. Толкова съм нещастен.“ По същество те са чули всички реклами казващи им: „Ти се нуждаеш от това радио, за да бъдеш щастлив!“ Понеже те не могат да се сдобият с него, те се чувстват недоволни и неудовлетворени.

От друга страна има богато общество, където хората също се тревожат. Колкото по-богати стават, толкова желанията им стават по-големи. Докато така нареченият беден човек се тревожи, че не е в състояние да се сдобие с радио, богатият човек се тревожи, че няма да успее да си купи остров или корпорация, защото някой друг също се опитва да ги купи преди него.

Богатите също имат техните тревоги. Всичко е относително. Но богатият човек се страхува много повече. Той се тревожи, че някой ще дойде и ще му открадне това, което има. Затова той има толкова много ключалки на вратите си, толкова много големи врати, толкова много пазачи, толкова много системи за сигурност и оръжия – за да бъде сигурен, че никой няма да вземе това, което вече има.

Докато така нареченият беден човек се тревожи, че не е в състояние да се сдобие с радио, богатият човек се тревожи, че няма да успее да си купи остров или корпорация. Всичко е относително.

Той изпада в тревога, след като някой дойде и вземе това, което има. Мистър Маркос например имаше всичко – Филипините. Те бяха играчка за него и неговата съпруга; те гледаха на тях като на свое собствено владение. Някой им ги отне. Те повече не ги притежаваха, така че те изпитваха тревога: „О, ние изгубихме това, което имахме!“ Ако изгубиш нещо, ти считаш: „О не, някой го открадна! То изчезна! Колко жалко! Аз съм толкова нещастен!“

Безсмислена борба

Ако погледнеш към целия опит за забавление на материята, ще видиш, че това наистина е безсмислена борба. На първо място, ти винаги си загрижен, че трябва да се сдобиеш с нещата, с които не си се сдобил все още. „О, трябва да работя усилено, за да се сдобия с тези различни неща! Кога ли ще се сдобия с тях?“

Когато успееш и се сдобиеш с тези неща, те няма да те задоволят наистина. Ти си душа по същество, тези неща са направени от материя. Ти не си физическото тяло; ти не си умът. Ти си духовна искрица – неделима част от Върховното Същество. Материалната енергия не може да задоволи теб – духовната душа. Докато си зависим от материалните неща, има тревога да се опиташ да запазиш това, което имаш. Ти изпитваш страх, че някой може да се опита да вземе нещо от теб: „О, аз трябва да защитя моята собственост. Трябва да държа настрана крадците!“ Но рано или късно, ти изпитваш страдание и тревога от загубата на това, което имаш: „О не, къщата ми изгоря; конкуренти погълнаха бизнеса ми; крадци ограбиха офиса ми!“

Болести – дракон с милиарди глави

Докато си загрижен заради загубата на нещо, отиваш на доктор и той ти казва, че си прихванал някаква болест. Може би е рак, туберкулоза или някаква друга болест. Разбира се винаги има някакво обещание за лечение. „Не се безпокой. Ще решим проблема ти!“ Някои хора твърдят: „О да, ще ви отървем от болестите!“ Но отново има туберкулоза в Съединените щати например. Считаше се, че това е нещо от миналото на Съединените щати. Но сега има случаи на туберкулоза. Защо? Все пак така наречените учени заявяват: „Да, отървахме се от нея!“

Освен това има СПИН с туберкулоза. Има хора със СПИН, които се заразяват с туберкулоза. Те се разхождат наоколо, кашлят върху всички и предават на другите хора туберкулоза. Какъв кошмар!

Факт е, че не можеш да спреш болестите. Това е като дракон с милиарди глави. Отсичаш една глава, а се появяват четири други. Това е точно така.

Ти не си физическото тяло; ти не си умът. Ти си духовна искрица – неделима част от Върховното Същество. Материалната енергия не може да задоволи теб – духовната душа.

Раждане и смърт

Две други страдания, съществуващи в това материално измерение, са раждане и смърт. Всеки е преживял раждане. За да се появиш на това място, е трябвало да се родиш. И това е настина жалко. Върховният Господ казва в „Бхагавад-гита“:

„Всички планети в материалния свят, от най-висшата до най-низшата, са места на страдание, където има повтарящото се раждане и смърт. Но личност, която достига Моето жилище, о, сине на Кунти, никога не се ражда отново.“

„Бхагавад-гита“ също казва: „За този, който е роден, смъртта е сигурна.“ Най-тежкото изпитание в това материално измерение е смъртта. В края на краищата всички се страхуват от смъртта – освен ако не познават своята истинска духовна същност и връзка с Върховния Господ. Ако търсиш щастие – а ти трябва да го търсиш – тогава трябва да разбереш тази позиция: Не можеш да бъдеш щастлив, без значение какво се опитваш да направиш в живота, докато не победиш смъртта. Защо? Защото смъртта е винаги на заден план, когато се опитваш да се наслаждаваш на живота. Смъртта винаги се спотайва на заден план и ти знаеш, че един ден ще трябва да се изправиш пред тази реалност, че трябва да напуснеш това място. Понякога може да забравяш това, но след това си припомняш, когато видиш автомобилна катастрофа или когато твой роднина напусне тяло си. Спомняш си, че един ден ти също ще трябва да напуснеш тялото си. Докато не победиш смъртта, не можеш да бъдеш щастлив в живота. Следователно личност, която иска да бъде щастлива в този живот, трябва да победи смъртта. А ти можеш да победиш смъртта чрез разбиране на твоята истинска идентичност.

Надделяване над страданията

Както обсъдихме, това материално измерение е пълно с отчайващи условия за този, който се мъчи да намери щастието си в материална сетивна наслада. Той се сблъсква с толкова много източници на страдание. Преминава през раждане, болести, старост и смърт. През живата си в този сват, той също редовно изпитва тревога или страх от смъртта. Този страх от смъртта е винаги там, точно както страхът от болестите и старостта спохождат човека. Тези страхове винаги съпровождат личността, която живее материалистичен живот.

С други думи не само преминаването през смъртта е това, което причинява страдание. Това е целият ти живот, който смъртта прави отчайващ. В известен смисъл смъртта не е проблем; проблемът е страхът ти от смъртта. През целия ти живот ти е напомняно, че един ден ще трябва да оставиш всичко след себе си. Ти дори не разбираш защо всичко това трябва да се случи. Как става така, че хората трябва да преминат през смъртта? Как се случва така, че майка ти, съпругата ти или децата ти трябва да умрат? По този начин смъртта прави живота ти отчайващ. Обаче въпреки че съществуват тези източници на страдание, ти можеш да надделееш над тях.

Не можеш да бъдеш щастлив, без значение какво се опитваш да направиш в живота, докато не победиш смъртта.

Искаш да бъдеш щастлив. Но за да бъдеш щастлив, не можеш просто да останеш с илюзията, че ти си твоето физическо тяло.

И не можеш просто да продължиш да се опитваш да търсиш щастие, наслаждавайки се на материалния свят чрез сетивата си – просто ядейки, спейки, правейки секс и т. н. Трябва да успееш да разбереш твоята истинска духовна идентичност и твоята връзка с Бог. Ако имаш мъдростта от такова разбиране, можеш да превъзмогнеш и преодолееш тревогите и източниците на страдание, за които говорихме. Ако разбереш, че ти си душа, не материя, тогава ти незабавно побеждаваш страха си от смъртта. Например аз знам, че не съм тази риза. Ако си въобразявах, че съм тази риза, тогава аз щях да бъда силно разтревожен, че един ден ще трябва да загубя тази риза. Но понеже не съм тази риза, следователно аз не изпитвам нещастие от знанието, че един ден ще трябва да съблека тази риза. Няма проблем, че един ден ще трябва да оставя тази риза след себе си. Аз лесно мога да съблека тази риза; това не е кой знае какво.

По същия начин, ако ти е известно, че си духовна душа, тогава ти знаеш, че един ден ще трябва да съблечеш твоето физическо тяло. Това не е кой знае какво, защото ти е известно, че ти си духовна душа. Нещо повече, ако наистина искаш да победиш смъртта, трябва до успееш да познаеш Бог. С други думи всъщност трябва сега да бъдеш единен с Бог. По този начин, когато напуснеш тялото си, ти ще продължиш това единство и всъщност ще бъдеш защитен от Бог. Ще бъдеш свързан с него. Опитът ти да бъдеш щастлив е естествен. Всички се опитват да бъдат щастливи. Но начинът, по който трябва да се опитваш да бъдеш щастлив, не е чрез преследване на сетивни разпалвания. По-скоро трябва да се опиташ да достигнеш до разбирането кой всъщност си ти и да се свържеш с Бог.

За да бъдеш щастлив, не можеш просто да останеш с илюзията, че ти си твоето физическо тяло.

© 2008-2019 Група за йога и медитация „Гоуранга“