Святото Име – истинска защита

Бог Чаитанйа се е молил:

О, Господи мой, Твоето Свято Име само по себе си може да даде всички благословии на живите същества и поради това Ти имаш стотици и милиони Имена като Кришна, Говинда, (Аллах, Йехова) и т. н. В тези трансцедентални Имена Ти си вложил всичките Си трансцедентални енергии. Дори няма точни и строги правила за възпяването на тези Имена. О, Господи мой, по Твоя милост Ти си ни дал възможност да те достигнем лесно чрез възпяване на Твоите Свети Имена, но аз съм толкова нещастен, поради това че Те не ме привличат.

Така в тази молитва на Бог Чаитанйа, Абсолютният Авторитет, Самият Бог, ни казва, че пътят, по който можем да Го достигнем, да Го познаем, не е труден. Този път е много лесен.

Понякога хората мислят, че духовният живот е много труден. Те мислят, че нямат достатъчно интелигентност или образование. Дори тези с университетски и докторски дипломи закачени по стените знаят, че те не знаят твърде много. Те може би чувстват, че просто са успели да извървят своя път през университета. Научили са как да жонглират с думи и да се справят успешно в материалния живот, но те може би се страхуват дори да опитат да направят каквото трябва да направят за да постигнат перфектна връзка с Бог.

Това много е тъжно. Аз познавам толкова много високообразовани хора в моя живот, но те винаги се страхуват от тишина. Те се страхуват да бъдат сами. Те се страхуват да попитат „Кой съм аз?“ Те не знаят какво е от другата страна. Те не знаят какво би могло да има там, ако погледнат твърде дълбоко или се запитат за своята идентичност или за смисъла на живота. Те се страхуват, че такива въпроси може да ги отведат в капан, от който може да не се измъкнат никога. Те не искат да рискуват. Така че те продължават да бъдат такива каквито са. Те си имат ниша или позиция в обществото. Те имат фалшива идентичност и прекарват времето си стимулирайки се. Те са уплашени. Но не трябва да бъдат уплашени.

Тук Бог Чаитанйа казва, че процесът на себереализация е много лесен. В предния стих Той казва:

Слава на съвместното възпяване на Имената на Бог! Това слушане и възпяване на Божиите Имена пречиства сърцето и ума от всички замърсявания, от всичкия прах, който е покрил сърцето и ума на човек живот след живот, и всъщност дава на личността вкуса на нектара, за който ние винаги жадуваме.

Ние винаги жадуваме за някакво истинско духовно щастие, за да удовлетворим нашите болни и празни сърца. И търсим това щастие на толкова много места, в толкова много любовни истории или нещо друго. Или се опитваме да избягаме от този копнеж и се удавяме в забрава чрез гледане на телевизия или четене на вестници. Опитваме се да останем на повърхността, за да не би да бъдем засмукани надолу, както човек бива засмукан във водовъртеж докато плува в океана.

Хората се опитват да избегнат да бъдат засмукани надолу бъдейки заети. Когато станат наистина подтиснати, отиват при психиатъра. И психиатрите или психолозите казват: „Стой зает с нещо.“ Поддържайки заетост е начин да плуваш на повърхността. Ако се движиш достатъчно бързо, няма да се удавиш.

С други думи, това е като тези риби – виждали ли сте някога тези риби, които се опитват да тичат по водата? Тъкмо успяват да се движат достатъчно бързо и потъват… и след това се опитват отново.

Бог Чаитанйа казва, че процесът на себереализация е много лесен.

Веднъж бях във водата и видях тези риби да скачат по този начин – скачане от страх, опитвайки се да стоят извън водата колкото могат по-дълго, защото имаше по-голяма риба там долу опитваща се да ги изяде. Очевидно имаше акула или нещо подобно там долу чакащо ги да се върнат обратно долу. Така че малките риби се опитваха да се плъзгат по водата – опитвайки се да останат над водата. Но рано или късно се уморяват и потъват надолу и биват изядени от акулата.

Материалистичният човек е много изплашен. Дори тези, които знаят, че не са тялото или казват, че са християни, мюсюлмани, индуси и т. н., се страхуват да отидат твърде дълбоко; те се страхуват да отидат твърде дълбоко в молитвата, те се страхуват от изоставянето на всички самозащити и несериозни дейности, те се страхуват от изоставянето на всичките тези неща, които им пречат да погледнат на себе си и на своите положения и нуждата да се молят на Бог: „Моля Те, спаси ме!“

С други думи, ние всички се давим. Но някой хора предпочитат да забравят за това чрез четенето на вестници. Те предпочитат да четат за давенето на други хора: „Този и този се удавил вчера в залива Хаунама“ или „Десет хиляди човека умрели във войната на Фолкландските острови.“ И продължават: „Ццц, ццц, ццц. О, много лошо. О, това е ужасно.“

Но какво да кажем за теб? Ти също умираш! Защо се безпокоиш за всичките тези други умиращи хора?

Представи си, че един ден отваряш вестника и четеш заглавието „Ти умираш“ със статия относно това как ти се опитваш да избегнеш вникването в дълбочина и разбирането на твоята действителна уязвима позиция чрез губене на времето си четейки вестника.

Хората правят толкова много неща, за да избегнат сблъсъка с действителността на своето давещо се състояние. Харесва им да мислят: „Аз съм добре! Аз съм добре!“ Те имат поговорка: „Аз съм добре, ти си добре“, и малкия кръгъл бутон за пропаганда, който има кръгла глава с усмихнато лице. Тези хора са като риби, изскачащи от водата, за да избягат от акулата, и докато са извън водата си викат един на друг: „Ние сме добре! Аз съм добре! Ти си добре!“ И след това потъват обратно надолу.

Хората мислят, че са добре, когато в действителност страдат от вътрешна празнота и безпокойство. Те нямат истинска сигурност, нямат истинско убежище.

Човек си мисли, че има сигурност в своя дом и тогава банката му го взема. Мисли си, че има сигурност в парите си, но те продължават да губят стойността си и той осъзнава, че има куп хартия. И така той мисли: „Добре, може би ще купя злато.“ След това цената на златото се променя. Тогава той мисли: „Ако загубя всичко останало, все още ще имам здравето си.“ Тогава и това започва да се губи. Тогава той може да направи заключение: „Поне имам жена ми и децата ми да се грижат за мен.“ Но жена му умира, а децата му много рядко контактуват с него.

Имаше една статия, в която една аржентинска жена разказва за своя син, който бил убит във Фолкландската война. Тази жена казва: „Не можех да повярвам, когато чух името му в репортажа. Мислех, че трябва да е някой друг или че е трябва да е грешка.“ Никой не мисли, че ще умре или че някой от неговите роднини ще умре. Никой не иска да мисли, че сигурността му ще бъде отнета.

Хората мислят, че са добре, когато в действителност страдат от вътрешна празнота и безпокойство. Те нямат истинска сигурност, нямат истинско убежище.

Човек се страхува да вникне в дълбочина, защото ако го направи, ще осъзнае колко е незначителен, колко незначителни са сигурността и знанието му. Той ще осъзнае, че е живял незначителен, безсъдържателен живот в продължение на 60 години. Хората не искат да се изправят пред факта, че техните животи са просто загуба на време. Те предпочитат да се придържат към илюзията до самия край и да го разберат в момента на смъртта. И се опитват да държат смъртта на разстояние, защото тогава е времето, когато човек осъзнава колко напълно безцелно е било цялото му пътуване, и че той е направил всичко това на вятъра.

Тук Бог Чаитанйа казва, че човек може безстрашно да се гмурне на дълбоко чрез приемане на убежище в Светите Имената на Бог. С други думи, човек не трябва да отива на дълбоко сам. Той отива с Бог, ако приеме Божиите Имена. Човек няма нужда да обмисля и да си представя своя път към дълбочината. Всъщност това даже не е възможно. Умствените размишления не отвеждат човек в дълбочина. Те просто го водят до обикаляне в кръг. И така, както Сартър и други мислители, той свършва замаян и объркан.

Когато бях в колежа, аз прочетох една от книгите на Сартър. Казваше се „Гадене“. Това беше в действителност заглавието на неговата книгата: „Гадене“. И в нея той просто медитираше върху една грозна рана на неговата ръката, и как тя започнала да изсъхва около краищата, и да си променя цвета, и т. н. – обаче той не даваше никакви решения. Той си мислеше, че е отишъл в дълбочина. Всеки чете неговата книгата и мисли: „О, този толкова се е задълбочил. Философ.“ И човек се разхожда с книгата на Сартър мислейки: „Аз съм философ.“ Книгата е напъхана наполовина в джоба му, така че заглавието „Гадене“ да се вижда, и човекът вървящ зад него мисли: „О, философ.“ И момичетата, които харесват философи, поглеждат към него и мислят: „О, философ!“ Само една лула му липсва!

Умствените размишления не отвеждат човек в дълбочина. Те просто го водят до обикаляне в кръг. И така, както Сартър и други мислители, той свършва замаян и объркан.

Ако се опитвате да обмислите своя път към дълбочината, към духовната реализация, просто ще ви се догади и ще се объркате. Бог Чаитанйа казва много ясно, че е много лесно да се отиде в дълбочина, и не е необходимо да отивате сами – отидете в дълбочина заедно с вашето убежище, приемете убежище в Светите Имена на Бог.

Как? Чрез прегръщане Имената на Бог: „Кришна, Кришна, Кришна.“ Докато човек възпява Имената на Бог, постепенно ще започне да изпитва привидната сигурност на света и истинската сигурност в Имената: „Говинда, Говинда, Говинда.“ Човек може да приеме убежище в Имена на Бог и да повтаря Имената на Бог. И докато повтаря Имената на Бог, той слуша собственото си възпяване: „Кришна, Кришна, Кришна.“

Възпяването и слушането на Имената на Бог е едновременно и методът, и целта. Това е и двете – убежището само по себе си, и също така средството, чрез което човек може да достигне това убежище.

Защо? В крайна сметка, някой може да каже: „Това е просто звук. Ние можем да решим и да възпяваме всеки звук: маса, маса, маса.“ Не. Името на Бог не е просто звук. То не е различно от Самия Бог.

„Няма разлика между Святото Име на Бог и Самия Бог. Като такова, Святото Име е толкова съвършено както Самия Бог в пълнота, чистота и вечност. Святото Име не е материална звукова вибрация или пък има някакво материално замърсяване.“

Падма Пурана

Ако приемаш съществуването на Бог, тогава може да го дискутираме. Но ако не приемаш съществуването на Бог, тогава няма полза от по-нататъшна дискусия. Забрави. Ако приемаш съществуването на Бог и приемаш, че Той е всемогъщ и Неговата сила е невъобразима, тогава трябва да Му повярваш, когато Той казва: „Аз се спуснах под формата на Моите Имена. В Моите Имена е вложена с цялата Ми трансцедентална сила. Можеш да приемеш убежище в Моите Имена.“

Ако не вярваме, това означава, че нямаме вяра в Бог: „Как може Бог да се спусне под формата на някакъв звук?“ Защо не? Това е Негова енергия. Това е Негова собственост. Всички енергии са Негови. Всичко тук Му принадлежи. Всичко идва от Него. Той е началото, Причината на всички причини. Това, че Той има силата да се появи под формата на Своите Имена, не е много трудно за разбиране.

Възпяването и слушането на Имената на Бог е едновременно и методът, и целта. Това е и двете – убежището само по себе си, и също така средството, чрез което човек може да достигне това убежище.

Бог Чаитанйа описва, че Бог има стотици и милиони Имена, а не само Кришна, Говинда, Йехова или Аллах. Бог има толкова много Имена и във всяко едно от тези трансцедентални Имена Той е вложил всички Свой трансцедентални енергии – Неговите Трансцедентални енергии са различни от Неговите материални енергии. Трансцеденталните енергии на Бог, както и духовният свят сам по себе си (Вриндаван), който е пълен с безусловна любов и без тревоги, се съдържат в Имената на Бог. Когато човек повтаря Имената на Бог, той започва все повече да се пречиства от материалното замърсяване и започва да изпитва, че всъщност се намира в духовия свят, светът без тревоги, светът на чиста, безусловна любов към Върховия Бог и към всички живи същества. Това е резултатът от редовното слушане и възпяване на Божиите Имена.

Твърденията на тези, които смятат, че Имената на Бог са обикновена звукова вибрация (като някои така наречените йоги и медитатори, които казват, че всеки звук ще бъде ефективен, ако медитираш върху него), са пълна глупост. Те са атеисти. Те отхвърлят съществуването на Бог и затова отхвърлят съществуването на Божиите Имена като различни от всички други имена.

Ние винаги жадуваме за някакво истинско духовно щастие, за да удовлетворим нашите болни и празни сърца.

Понякога ще попадате на така наречените медитатори и „гурута“ казващи: „О, ти можеш да възпяваш всяко име.“ Ако това е вярно, защо техните последователи възпяват Името Кришна? Те ще кажат: „О, защото моите последователи смятат, че „Кришна“ е по-хубаво. Те са привлечени от това да възпяват „Кришна“, така че ние им позволихме. Но всъщност може да е всяко име.“

И така, защо техните последователи не възпяват „Рейгън, Рейгън, Рейгън“, „Брежнев, Брежнев, Брежнев“, „Мики Мантъл“ или „масло, масло, масло“?

Не трябва да бъдем велики гурута, за да знаем, че техните твърдения са глупави и всъщност демонични. И няма полза от даването на мантра медитационни уроци за по 75 долара, ако казваш, че всички думи така или иначе са еднакви. Хората са възпявали всякакви думи през целия си живот: „пари, пари, пари, любов, любов, секс, секс, похот, похот, дай ми, дай ми“. Те са възпявали всякакви звуци на всякакви езици.

Така че защо хората не са пречистени? Защо всичките проклети реклами, които продължават да преминават през главите им, не са ги пречистили?

Когато бях дете, аз пътувах с кола, за да стигна до училище. Трябваше да пътувам дълъг път и слушах радио. Пускаха същата глупава реклама през цялото време и това ме побъркваше. Всеки път, когато я чуех, получавах главоболие, и не можех да я махна от главата си. Все още мога да си я спомня! И вие може би я помните.

Рекламата беше: „Удвои удоволствието се, удвои забавлението си, дъвчи дъвка Doublemint!“ Тя не ме пречисти. Просто ме раздразваше, така че когато пристигах в училище, отивах при учителите си и започвах да ръмжа.

Така че не приемаме тази глупост, че можеш да медитираш върху всеки звук и това ще има пречистващ резултат. Не. Трябва да медитираме върху Имената или Думите на Бог, или описанията на славата на Бог.

Бог Чаитанйа специално казва, че няма точни и строги правила за възпяването на Имената на Бог. Така че ако искаш да отидеш в дълбочина, тука е твоята възможност. Можеш да отидеш толкова дълбоко до колкото е възможно.

Точно сега можеш да започнеш да възпяваш Имената на Бог. Не трябва да се присъединяваш към нещо, не трябва да плащаш нещо, не трябва да вярваш нещо. Всичко, което трябва да правиш, е да възпяваш Имената на Бог, без значение къде се намираш.

Чаитанйа Махапрабху казва, че човек не трябва да се притеснява как възпява Имената на Бог. Не трябва да се притеснява за това дали е чист, или дали е на правилното място, или дали е заел правилната позиция, когато възпява Имената на Бог. Няма правила. Можеш да възпяваш и да пееш Божиите имена, докато вървиш, докато работиш, докато седиш, докато стоиш, докато очите ти са затворени, или докато очите ти са отворени.

Това е чудесно, защото в тази епоха на объркване, ако имаше някакви правила за това как се изисква да възпяваме, така или иначе нямаше да можем да ги изпълняваме. Винаги щяхме да се притесняваме: „О, възпях го грешно – о, трябва да го отменя! Направих голям грях като възпявах мантрата в неправилен ред или с леко неправилно произношение. О! Кой знае какви неща ще се случат сега?“

Даже и днес, ако отидеш в Индия, ще попаднеш на интелигентни брахмани – те са толкова добри във възпяването на ведическите химни. Те смятат, че силата е във възпяването на тези химни с точната интонация, в точния ред и т. н. Даже не знам всичко, което трябва да знаят, за да са в състояние да възпяват правилно. За да знам това, трябва да ходя на училище 20 години, за да разбера как да възпявам тази мантра, за да мога да постигна наслажденията на райските планети. Те са много заинтересовани от тези неща. И ако възпявате мантрата малко по-различно или произношението е малко неправилно, кой знае какво ще се получи? Така че трябва да възпяваш още една мантра правилно, за да неутрализираш проблема, който може да е възникнал, защото си сбъркал предишната.

Но възпяването на Божиите Имена не се прави по този начин. Когато човек възпява Божиите Имена, няма нужда да се притеснява. Всичко, което е нужно да направи, е да чуе Имената на Бог от някого, който обича Бог, който е в ученическа последователност водеща началото си от Бог. Човек чува Имената на Бог от такъв истински духовен учител и след това възпява така както е чул. Това е методът да отидеш в дълбочина.

Човек не отива в дълбочина сам или чрез своята собствена сила. По-скоро той отива чрез много хубав кораб – вълшебното килимче на Светите Имена на Бог. Човек не отива чрез своята собствена сила. Той даже не си мисли: „Аз ще отивам в дълбочина.“ Той просто започва да слуша и възпява Имената на Бог.

И като отива по-дълбоко и по-дълбоко, той стига до точката, където той наистина е на дъното на съществуването, в най-дълбоката точка. В тази точка той е напълно свързан с Бог. Той няма преструвки, няма лъжлива идентичност, няма тревоги за това как изглежда, няма тревоги относно смъртта, няма тревоги за нищо. Той просто се наслаждава на нектара от смирена любов към Бог. Това е описано в следващата молитва от Бог Чаитанйа:

Би следвало човек да възпява Святото Име на Бога в смирено състояние на ума, приемайки себе си като нещо по-долно от сламата на улицата. Би следвало човек да е по-търпелив от дърво, да е освободен напълно от усещане за измамлив престиж и да е готов да окаже всецяло уважение на другите. В такова състояние на ума, Святото име на Бога може да бъде възпявано постоянно.

Тук Бог Чаитанйа тук ни казва, че в духовния живот най-нисшото е най-висше. Той казва, че този, който лъжливо се опитва да се направи най-висш чрез запазване на лъжливото си его непокътнато, чувствайки: „Аз съм велик човек“, „Аз съм велик преданоотдаден“, „Аз съм учен човек“, „О, не съм ли красив?“ или каквото може да бъде фалшивото его на конкретния индивид, той няма духовен живот.

Няма точни и строги правила за възпяването на Имената на Бог.

Духовният живот е когато човек няма изкуствена защита и всъщност чувства себе си като нещо по-долно от сламата на улицата, да е освободен напълно от усещане за измамлив престиж и да е готов да окаже всецяло уважение на другите.

Кришнадас Кавирадж Госвами, авторът на Чаитанйа-чаритамрита, се моли в състояние на ума, че е по-нисш от личинките, които живеят в изпражненията. Той се чувства: „Аз съм най-нисшият.“ Той няма чувство за измамлив престиж. Когато видиш личинка си мислиш: „Какво нисшо създание!“ Те са толкова нисши. А личинките в изпражненията – това е дори по-нисшо. И така, Кришнадас Кавирадж Госвами се чувства по този начин – „Аз съм по-нисш от най-нисшия.“

В това състояние, чувствайки се по-нисш от личинките в изпражненията, по-нисш от сламата на улицата, преданоотдаденият се намира в стъпалата на Бог и се наслаждава на нектара от любовта към Бог. Той няма страх, че ще изгуби нещо, защото той няма нищо – даже и високо мнение за себе си.

Някой може да каже, че не се страхува да загуби всичко, но се страхува да загуби високото мнение за себе си. Но този, който обича Бог, няма нужда дори да се тревожи за мнението за себе си. Той чувства, че няма нищо, което да защитава. Той няма лъжливо его. Той просто е твърдо на дъното, на земята. Не може да падне по-ниско – той вече е в най-ниската точка.

Какво става в най-ниската точка? Вие спирате да отивате по-надолу. Всеки се страхува от падане, нали? Но не и човекът, който е на земята. Забелязал ли си някога това? Само тези, които са на по-високо, се страхуват от падане, и тези, които падат също се страхуват от падане. Но човекът, който е на земята, не се страхува. Той е единственият човек, който е на твърда платформа. Всички останали са или високо и предречени да паднат рано или късно – и те го знаят, или вече падат; тяхното лъжливо его е отслабнало малко и те започват да падат. Така че те забиват нокти и се опитват да се изскачат на планината след като са паднали. Те са разтревожени: „О, аз падам надолу, надолу, надолу.” Но човекът стоящ на земята няма накъде да падне.

Само си представи сигурността да знаеш, че си в позиция, от която никога не можеш да паднеш, защото си на най-ниската точка. Такъв човек е напълно спокоен. Той няма нужда да се тревожи за препъване и падане от стръмната скала, защото няма скала. Той е в долината. Той не живее на планина, от която евентуално ще падне. Той е вече на земята – той е на твърда платформа, и няма накъде да ходи. Тази „земя“ не е земната повърхност. Истинската земя са стъпалата на Бог! Така че той даже не е на земята, гледайки нагоре и желаейки да бъде там горе. По-скоро той е на земята, гледайки красивите стъпала на Бог. Той се придържа към тази свещена земя. Той обича да е там долу. Той обича сладостта да бъде по-нисш от сламата на улицата.

Не е така, че той иска тази позиция, защото иска да страда. Той иска да стои по-нисш от сламата на улицата, защото не иска да страда от раздялата със стъпалата на Бог.

Точно така, както трябва държиш балон, за да не се издигне, преданоотдаденият на Бог постоянно се моли на Бог да го пази от издигане. Той не иска да се издигне на високо. Защо? Защото той е щастлив! Той е удовлетворен от състоянието, в което се чувства по-нисш от сламата на улицата. Той се наслаждава на нектара от любовта към Бог и не иска да се откаже от него за нищо на света. Той се придържа към Имената на Бог.

Чаитанйа Махапрабху казва, че човек може да възпява Светите Имена на Бог постоянно, когато се чувства по-нисш от сламата на улицата. Това означава, че човек, който не се чувства по-нисш от сламата на улицата и не е готов да окаже всецяло уважение на другите, не може да възпява Имената на Бог постоянно. Преданоотдаденият иска да се наслаждава на нектара от любовта към Бог. Чаитанйа Махапрабху заявява, че само този, който няма лъжливо его, може наистина да възпява и да се наслаждава на нектара от Имената на Бог в най-истинския смисъл. Тази най-висока платформа е известна като уттама атхикари. Това е най-високата платформа на любовно служене на Бог.

Преданоотдаденият не се възгордява, мислейки: „О, аз съм велик преданоотдаден на Бог. Погледни ме – аз възпявам. Погледни всички тези материалистични хора, тези мръсни кармити. Днес се срещнах с един. По-добре да си взема спирта и да се почистя, и да възпея няколко допълнителни кръга – Харе Кришна, Харе Кришна… Аз съм толкова висш и чист, че общуването с теб просто ме снижава.“ Истинският преданоотдаден не се чувства по този начин. Той не мисли с понятията по-висш и по-нисш. Той просто мисли: „Кришна, Кришна, Кришна.“ Той просто мисли за своя Възлюбен, за своя Учител, за своя Върховен Приятел.

Човек не отива на дълбоко сам или чрез своята собствена сила. По-скоро той отива чрез много хубав кораб – вълшебното килимче на Светите Имена на Бог.

Човек, който вижда силата на Бог, вижда незначителността на своята собствена сила. Човек, който вижда красотата на Бог, вижда колко грозен е той в сравнение. Човек, който вижда величието на Бог във всяко едно отношение – Неговата мъдрост, красота, сила, себеотрицание, богатство –  незабавно се смирява.

И така, Чаитанйа Махапрабху казва, че истинският свят човек, този който наистина иска да види Бог, трябва да бъде освободен напълно от измамлив престиж и да се чувства по-нисш от сламата на улицата. В това състояние той може винаги да вижда Бог и да възпява Неговите Имена постоянно.

Толкова много неща могат да се научи от тези два стиха на Бог Чаитанйа. Ние само набързо преминахме по повърхността. Можем да говорим с дни върху мъдростта, съдържаща се в тях. Не забравяйте, че тези осем молитви на Бог Чаитанйа са всичко, което той е написал. Той е говорил, Той е учил чрез Своя пример, и неговите ученици, Госвамите, са написали томове и томове книги.

Бог Чаитанйа е бил най-великият учен на своето време в Индия. Когато е бил млад, той побеждава всички велики учени в дебат. Това е била системата в Навадвипа, университетски град. Най-великите учени на Индия отивали там и водели дебати с Него по логика и т. н., и Той ги победил всичките. Но написва само осем стиха.

Затова можем да определим, че Абсолютната Същност на учението на Чаитанйа Махапрабху се съдържа в тези осем стиха. Не трябва да приемаме, че това са само още осем стиха и че има толкова много други молитви и стихове. Не. Човек трябва да възприема тези осем стиха като крайъгълен камък, централен фокус, на целия си духовен живот.

Тези стихове трябва да бъдат изучавани, а не само прочете заради самото четене. Ако те просто бъдат прочетени, това ще отнеме само три минути.

Искрено медитирайте върху тези молитви на Чаитанйа Махапрабху, и ако възпявате Имената на Бог и внимавате да не извършвате оскърбления, докато възпявате, тогава ще видите, че вашето разбиране се увеличава. С други думи, не мислете: „Добре, аз ще възпявам, а след това ще се занимавам с греховни дейности, и след това ще възпявам още и това ще се изчисти греховните дейности.“ Това е голямо оскърбление. Не правете това, и не ругайте преданоотдадения на Бог и не считайте, че той е обикновен човек.

Човек трябва да се учи какви са оскърбленията и да внимава да не ги извършва. Например, не сравнявайте Имената на Бог и имената на полубоговете като че ли са на еднакво ниво. Това е друго оскърбление.

И така, без съмнение резултатът ще бъде налице, ако човек е малко внимателен да не извършва оскърбления, ако редовно слуша и възпява Божиите Имена, ако направи тези молитвите на Бог Чаитанйа център на своя духовен живот, ако следва процеса на садхана бхакти и предлага храна си на Бог преди ядене. Човек ще види резултата от тази програма в своя живот. Той ще усеща как все повече и повече умът му и сърцето му се пречистват и се наслаждава на любовта към Бог и изпитва истинска любов и загриженост към другите. Той все повече и повече ще усеща истинска сигурност. Ако човек следва тази програма, неговият духовен живот е на твърда основа. Това е пътят към истинската дълбочина.

Не се опитвайте да отидете на дълбоко сами или ще свършите замаяни като Сартър. Отидете на дълбоко със Светите Имена на Бог и с наставленията на Чаитанйа Махапрабху. Той ще ви отведе на дълбоко. Той ще ви отведе до най-ниската точка, и веднъж вкусвайки нектара от тази най-ниската точка, никога няма да искате да я напуснете.